Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. Влизам в чужди. Там си хвалят държавата, пишат положителни неща за нея. Предизвикват радост от последните достижения на науката, изкуството, спорта. Внушават себеуважение на сънародниците си. А тук... Влизам мазохистично в български новинарски сайт и веднага се започва с убийства, изнасилвания, арестувани невинни, бити, унижени... и... нищо хубаво. Няма една хубава новина. Даже съм забелязал, че чуждите медии хвалят България повече от българските. Все едно ни правят реклама... Но то не е реклама, просто казват истина хората. А тук само се плюе всичко българско. Ами как да се радва човек, че е роден в тази държава?
И веднага се сепвам и пак влизам в чужд сайт и чета за постиженията на съответ ...