Емигрант
Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. Влизам в чужди. Там си хвалят държавата, пишат положителни неща за нея. Предизвикват радост от последните достижения на науката, изкуството, спорта. Внушават себеуважение на сънародниците си. А тук... Влизам мазохистично в български новинарски сайт и веднага се започва с убийства, изнасилвания, арестувани невинни, бити, унижени... и... нищо хубаво. Няма една хубава новина. Даже съм забелязал, че чуждите медии хвалят България повече от българските. Все едно ни правят реклама... Но то не е реклама, просто казват истина хората. А тук само се плюе всичко българско. Ами как да се радва човек, че е роден в тази държава?
И веднага се сепвам и пак влизам в чужд сайт и чета за постиженията на съответната държава. Колко са напред в това, това, това... А съм бил там, знам им и езика. Напред, напред, колко да са напред? Но се хвалят и някак дават самочувствие на своите сънародници. Някак ми олеква, когато в нета гледам чужди телевизии, слушам чужди радиостанции, чета чужди новинарски сайтове. Животът някак започва да не е толкова лош и тежък. Някак има и друга реалност, която се показва, но само там в чужбина.
Не, че тук я няма, но няма кой да погледна от тази гледна точка.
Като влезеш в някой български новинарски сайт и все едно животът в България е Ад.
Дали не ни промиват мозъка? Не че нямаме недостатъци, но се акцентира само на тях.
И затова съм емигрант. Прибирам се всеки ден от работа и веднага влизам в чужди сайтове. Там е друго...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Беркант Ибрахим Всички права запазени
