Емигрант
Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. Влизам в чужди. Там си хвалят държавата, пишат положителни неща за нея. Предизвикват радост от последните достижения на науката, изкуството, спорта. Внушават себеуважение на сънародниците си. А тук... Влизам мазохистично в български новинарски сайт и веднага се започва с убийства, изнасилвания, арестувани невинни, бити, унижени... и... нищо хубаво. Няма една хубава новина. Даже съм забелязал, че чуждите медии хвалят България повече от българските. Все едно ни правят реклама... Но то не е реклама, просто казват истина хората. А тук само се плюе всичко българско. Ами как да се радва човек, че е роден в тази държава?
И веднага се сепвам и пак влизам в чужд сайт и чета за постиженията на съответната държава. Колко са напред в това, това, това... А съм бил там, знам им и езика. Напред, напред, колко да са напред? Но се хвалят и някак дават самочувствие на своите сънародници. Някак ми олеква, когато в нета гледам чужди телевизии, слушам чужди радиостанции, чета чужди новинарски сайтове. Животът някак започва да не е толкова лош и тежък. Някак има и друга реалност, която се показва, но само там в чужбина.
Не, че тук я няма, но няма кой да погледна от тази гледна точка.
Като влезеш в някой български новинарски сайт и все едно животът в България е Ад.
Дали не ни промиват мозъка? Не че нямаме недостатъци, но се акцентира само на тях.
И затова съм емигрант. Прибирам се всеки ден от работа и веднага влизам в чужди сайтове. Там е друго...
© Беркант Ибрахим All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво би било Виктор някой да напише нещо хубаво за България. Някъде дълбоко в сърцето си българинът има добро.
-
Беркант, темата е страхотна! От толкова много време си мисля как негативизма на хората се отразява на усещането им на принадлежност към държавата в която живеят. Винаги, когато чета български новини оставам поразен от негативната, безнадеждна и тягостна атмосфера, която създават. По време на втората световна война в русия се е обръщало изключително внимание на цензурата на медиите именно в посока на избягване на депресивни и пораженчески настроения. Германия по същото време е провеждала масирани медийни кампании за повишаване на немския дух и вяра в германската държава.
Както винаги в България спасението на давещите се е дело на смите давещи се.
Ееех, дописа ми се за нещо хубаво и топло свързано с България!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз отдавна вече не гледам новини точно поради тази причина. Почти съм убедена, че това се прави целенасочено.