Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохранено момиче и веднага заключих че е новопристигнала. След няколко дни се запознах с нея, каза че са дошли със съпруга ѝ, за да спестят пари за къща в България. Ходеше винаги с една избеляла бейзболна шапка и беше толкова усмихната, че понякога, когато я гледах как сияе на фона на някой сърдит англичанин, който слиза от последен модел Мерцедес, се чудех откъде го вади този оптимизъм. На паркинга на магазина работеха още двама българи, един танзаниец и още седмина румънци. Всички те изглеждаха тъжни в своите избелели гащеризони и загрубели от слънцето кожи. Работеха като миячи на коли, макар че системата им на работа беше по-различна от това, което повечето хора биха си представили щом чуят - ...