Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия свободен ден сервира новината на майка си.
- Недей, мама, недей Живомирчо! Почини си малко! Я колко се бъхти из училището! Почини си…После цял живот ще се трудиш!
При този железен, дори платинен довод, Живомир се замисли и рече да послуша родителката си. Жизнен опит, мъдрост, любов, загриженост, що да я обижда! Ще си почине малко и… бягай работа, че ида! Едва изтрая двете години почивка, но какво да се прави, все някога трябва да се втурне.
Това се случи в един летен ден, когато отиде на полето да занесе на майка си студена мътеница, защото имаха работа на доматената градина. Като видя какъв труд кипи, какъв ентусиазъм, какви домати са се натъркаляли по щайгите, Живомир веднага отиде при бр ...