11 авг. 2009 г., 22:42

Епитафия

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.9K 0 13

1 мин за четене

Смъртта на поезията

В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на своето вдъхновение.
В една топла августовска вечер небосводът беше нацвъкан със звезди. Като курешките на гълъбите на площада Сан Марко във Венеция. Един поет стоеше изправен на своя балкон и се опитваше да залее всичко с чистотата на своето вдъхновение.
В една топла августовска вечер една звезда проряза тъмното небе. Един поет протегна ръце, за да я улови.
В една топла августовска вечер една звезда се хвърли в обятията на един поет. Той скочи след нея и полетя…
В една топла августовска вечер бавно изстиваха труповете на двама поети. Една звезда бе сложила точка на последното им произведение. Каква красива смърт. Каква истинска драма. Колко романтично и прекрасно. След осем етажа полет единственото различимо нещо, което беше останало от тях, бяха само думи. Да пием за полета на вдъхновението.
Да пием. Поетите пиха. Отначало бавно, нерешително. После спокойно и уверено. Накрая съвсем хаотично и безумно. Пиха. Пиха. Пиха от извора на белоногата. Пиха от ракията, продадена им от един венециански търговец. Всъщност най-обикновен мошеник. Не, това не беше ракия. Това беше еликсир на безсмъртието. Биле на вечността. На следващия ден умряха до един.
Поезията умря. Нека помълчим. Поне за ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Седем (Дани Монов)

Достатъчно ми е/разбрал си ме отлично/.
Благодаря Станислав!

2009-08-17T22:02:25+03:00
Станислав (Станислав Пенев)

Седем, пошегувах се. Но не мога да не отговоря. Всички умни хора казват, че текстът става изкуство, когато има душа. А душата е емоционална, душата е непостоянна, душата е променлива величина. Това я прави непредсказуема и красива. Всъщност, самият/мата ти си противоречиш в изказването си за текста. Хем гледаш на него като на изкуство, а не като емоция, хем го чувстваш със сърцето си.

Поздрав
П.П. За съболезнованията беше шега.

2009-08-15T21:45:11+03:00
Седем (Дани Монов)

Станислав...рядко коментирам, но още по-рядко се връщам за отговор.
Всъщност винаги гледам на текста, като изкуство/а не като емоция/.Той, или цели право в мишената/моята/,или не.Не съм разбирач и се доверявам само на сърцето си.За това и смятам, че трябва да нося отговорност за думите си.И за мен този текст е много добър!Мисля, че поезията е нещо много специално, но надявам се да ме разбереш.

"О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."/ А.Далчев
______________________________________________
Благо-даря!!!

2009-08-14T23:21:40+03:00
Станислав (Станислав Пенев)

Седем, благодарности. Но по-скоро трябва да се каже "съболезнования" вместо "адмирации".

Поздрав

2009-08-14T21:50:21+03:00
Седем (Дани Монов)

Адмирации!!!

2009-08-14T21:10:15+03:00