Станислав (Станислав Пенев)
24 155
Aug 11, 2009, 10:42 PM

Епитафия 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1448 0 13
1 мин reading

Смъртта на поезията


В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на своето вдъхновение.
В една топла августовска вечер небосводът беше нацвъкан със звезди. Като курешките на гълъбите на площада Сан Марко във Венеция. Един поет стоеше изправен на своя балкон и се опитваше да залее всичко с чистотата на своето вдъхновение.
В една топла августовска вечер една звезда проряза тъмното небе. Един поет протегна ръце, за да я улови.
В една топла августовска вечер една звезда се хвърли в обятията на един поет. Той скочи след нея и полетя…
В една топла августовска вечер бавно изстиваха труповете на двама поети. Една звезда бе сложила точка на последното им произведение. Каква красива смърт. Каква истинска драма. Колко романтично и прекрасно. След осем етажа полет единственото различимо нещо, което беше останало от тях, бяха само думи. Да пием за полета на вдъхновението.
Да пием. Поетите пиха. Отначало бавно, нерешително. После спокойно и уверено. Накрая съвсем хаотично и безумно. Пиха. Пиха. Пиха от извора на белоногата. Пиха от ракията, продадена им от един венециански търговец. Всъщност най-обикновен мошеник. Не, това не беше ракия. Това беше еликсир на безсмъртието. Биле на вечността. На следващия ден умряха до един.
Поезията умря. Нека помълчим. Поне за ден.


© Станислав Пенев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Достатъчно ми е/разбрал си ме отлично/.
    Благодаря Станислав!
  • Седем, пошегувах се. Но не мога да не отговоря. Всички умни хора казват, че текстът става изкуство, когато има душа. А душата е емоционална, душата е непостоянна, душата е променлива величина. Това я прави непредсказуема и красива. Всъщност, самият/мата ти си противоречиш в изказването си за текста. Хем гледаш на него като на изкуство, а не като емоция, хем го чувстваш със сърцето си.

    Поздрав
    П.П. За съболезнованията беше шега.
  • Станислав...рядко коментирам, но още по-рядко се връщам за отговор.
    Всъщност винаги гледам на текста, като изкуство/а не като емоция/.Той, или цели право в мишената/моята/,или не.Не съм разбирач и се доверявам само на сърцето си.За това и смятам, че трябва да нося отговорност за думите си.И за мен този текст е много добър!Мисля, че поезията е нещо много специално, но надявам се да ме разбереш.

    "О, аз разбирам: този весел свят
    със мене и със мойта смърт не свършва;
    аз съм една ненужна жалка мърша
    и мога ли да бъда техен брат?

    Не искам състрадание от хората!
    Аз имам всичко: моя е смъртта.
    И аз ще се изплезя на света,
    обесен върху черния прозорец."/ А.Далчев
    ______________________________________________
    Благо-даря!!!



  • Седем, благодарности. Но по-скоро трябва да се каже "съболезнования" вместо "адмирации".

    Поздрав
  • Адмирации!!!
  • О, Лажова, това ли било. Аз мислех, че е от дългия престой в критическата. Или от липсата на критика в сайта. Романтика, звезди, спомени, наистина звучи като голяма загуба. Трябва да се измисли нещо.
  • Имало едно време...Хубавото старо време с принцове и звездички. Ето това си спомнихме онази романтична вечер, посветена на поети и писатели. Станиславе, липсваш...ми!!!
  • ох, отдавна не бях чела неща така свежо,
    Поздравявам те!
  • Невевдоми са пътищата на поета в търсенето музата...Колко сакрално!..
  • О, не, Миа, именно с тях умира. Поезията не е обществен договор, не е масово явление, не е природен феномен. Поезията е една малка звездичка в косата на поет. Поезията е една единствена. Тя е жива само, когато и той е жив. Щом умре поетът, поезията си отива заедно с него. На нас ни остава само да се възхищаваме на неръкотворния й паметник, оставен от него.

    Поздрав
  • ...!!!.Безмълвна съм!Поздрав!...
  • Как мина напиването снощи? Всъщност от вас разбрах, че поезията е мъртва. Нямаше друг начин. След като в толкова романтичен момент, в толкова лежерно (игра на думи, разбира се) настроение вие се обадихте на единствения прозаик в сайта. Който при това не бе публикувал повече от година.
  • тъкмо навреме
Random works
: ??:??