"Ерекция" към щастието...

глава II

Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна очакван уют, в който да остане сама със себе си. Работата и в МИЩ не беше строго профилирана, 
защото с годините бе доказала невероятните си познания в изследователската дейност, както и в областта на модерните технологии. Психологията обаче беше нейната страст и основно занимание. Имаше малък кокетен кабинет, чийто интериорен дизайн беше изцяло издържан с нейното усещане за красота и стил. Много цветя, удобни и практични мебели, четирите стени бяха различно боядисани в най-светлите нюанси на лилавото. Имаше много светлина и ако не знаеш, че си на място, в което ти 
задават въпроси с цел да ти разгадаят мозъка, щеше да си помислиш, че си в домът на перфектната домакиня. Подредено с аптекарска педантичност. Чисто и приветливо. Дето се казва, сядаш и си казваш всичко! По стените имаше картини натюрморт, и няколко красиви пейзажа с маслени бои. Пелинова всъщност мислеше как ще промени всичко това и се чудеше какъв стил би 
подхождал след тази мисия. Вероятно нещо космическо. Засмя се на тази си идея и мислите и запрепускаха в посока романтика. Тя бе самотна Жена, която от толкова задължения почти нямаше време за мъжете, от чиито интерес ама хич не можеше да се оплаче. Въпреки това тя търсеше своят Принц. По скоро само като идея, но и беше доста замечтано напоследък. Беше запозната 
с мъжкият състав на корабът като профили, но познаваше само Капитан Войводов, океанологът Черноморски, и астрологът Близнакова, защото понякога я посещаваше, за да внесе яснота в наталната и карта. Като човек, който много чете първо и направи впечатление профилът на Антонов. - Поет. Интересно. Веднага прочете няколко негови стиха и разказа, но някак си в тази обстановка не можа да усети топлината на замечтаната му любовна лирика. Въпреки това и стана някак си нежно на 
душата. - Добър е. Харесва ми, но на Земята ми е някак по поетично. А и ще имам възможност да го опозная... Няколко часа по-късно в капсулата се чу гласа на Войводов, който внимателно следеше нейното пътуване. - Елина, радвам се, че съвсем скоро ще сте при нас! Чакаме ви с нетърпение! -Да, Капитане! Всичко е наред, аз също се радвам, че най-после ще работим заедно и 
надявам се успешно!.. - Не би било друго със толкова полезен за мисията специалист като Вас! Пелинова усети мъжката му превъзбуденост в гласа, каза До скоро виждане и прекъсна връзката...

След космическият си оргазъм се събудих ведър и с приповдигнато настроение. Така или иначе за сетен път не успях да се наспя, но пък през почти цялата нощ си мислих за Елина. Нямах търпение да започне оперативката и да стартира работният ден. 
Подготвих хард - дисковете, които грижливо бях подредил като в библиотека, избръснах се на сухо с едно електрическо чудо, пригодено за козметична адекватност, пръснах малко от любимото си Zino и напуснах каютата, защото вече се чуваше хаотичният шум на събиращият се екипаж. - Добро утро на всички! Поздравих аз, но веднага потърсих с очи Пелинова. Бусерски, който бе 
дежурен пожела Лека нощ, тъй като отиваше да поспи и минавайки покрай мен каза: - Дани, тая Пелинова много яка бе човек! Гледах и профила в Spacebook. Едни снимки ти казвам. Има страхотно тяло и май е сингъл. Аз мисля да се пробвам! - Добре, Бусерски. Пробвай се! Няма лошо. Да, хубава е, но на мен ми е някак хладна. Вече го мразех. Та тя снощи флиртува с мен, а не с него! Успокоих се с това си превъзходство и му пожелах приятни сънища. - Добро утро, колеги! Днес е важен ден за мисията, тъй 
като по последни данни наближаваме планетата Фарс, която от МИЩ твърдят, че е нашето място за хармония и щастие след земният ни горчив и труден живот! Очакваме колежката Пелинова да се присъедини. Знаете, че тя от вчера е тук, но след дългото пътуване вероятно е все още изморена и ще я изчакаме, тъй като тя ще организира работата ни за днес. Какво ли пък толкова се е изморила се запитах. И ние пътуваме, да не сме си в хола пред телевизора. Усетих, че се заяждам без нейно знание. 
Искаше ми се вече да я видя. - Дотогава моля ви, заемете се със регулярните си задължения! Каза Войводов и се изпъчи като гащат петел. Близнакова дойде към мен и ме заговори: - Дани, ние двамата с теб ще направим страхотен тандем надявам се по време на и след мисията. С твоят талант и моите познания по астрология би се получил страхотен роман. Не мислиш ли? 
Поогледах я с повдигнати вежди. Джобно гадже. Събрана отвсякъде. Нямаше нищо излишно по нея. Красива, но с тази тънка горна устна ми лъхаше не нервност и злоба. Още в началото се опитваше да ми се слага, но аз не харесвам видимо активни жени спрямо мъжете. Нейната перманентна настъпателност ме подразни от самото начало. Добре, че бяха Бусерски и Черноморски да 
отбиват атаките към мен. Даже мисля, че Радинел и тя в крайна сметка доказаха, че секса на кораба не е мираж и ерекцията проби девствеността от към страсти. В иначе добре шумо-изолираният кораб всички ясно чувахме стоновете на Близнакова, които наподобяваха пискливо грухтене, както и финалния вой на Бусерски, който все едно изхвърляше камъни от бъбреците вместо 
семенна течност. - Кой знае, колежке?!.. Може и да направим нещо съвместно. Тя ми намигна закачливо, завъртя се като главата и имах чувството, че ще остане в позиция към мен, но с някакво камшично тикосване я завъртя в посока на тялото си и отиде към работният си пулт. Започнах да попълвам дневника, но мислите ми отново се упътиха към Елина. След половин час тягостни 
писания за живота на екипажа, мозъкът ми сякаш бе дръпнал ръчната спирачка и онова триене в главата ми придоби някакъв хаотичен в траекторията си дрифт. Буквално мисловната ми дейност блокира. - Капитане, чувствам се малко нервен! Ще отида в стаята за отдих, за да изпуша една цигара... - Какво има, Антонов? Ако искаш да поговорим? И аз имам малко свободно време, 
докато доклада ми към командният център на МИЩ сканира за грешки, преди да се изпрати. - Искам да остана малко сам, Войводов! Извини ме! - Разбира се, върви! Усмихна се той приятелски и отиде да си говори нещо с Черноморски. Предполагам мръсотии за Близнакова. Така или иначе океанологът захранваше с пикантни истории всички, но най вече моногамният нрав на 
капитана. Отидох към помещението за почивка. Вътре изглеждаше по-скоро като конферентна зала, но носеше онзи неподправен уют вероятно заради кафе-машината, бюфета, пълен с най различни лакомства, разработени специално от кулинарните умове в БАН. Имаше зелени цветя и един огромен екран с постоянно сменящи се кадри от красивата земна природа. Тъкмо се настаних 
удобно във специалното "белодробно кресло" както наричаха мястото за пушене и зад гърба ми чух нежен звънчев глас: - Добро утро, Дани! Обърнах се. Беше тя. - Добро да е, Елина! Почина ли си, усещаш ли вече атмосферата тук на кораба? Как ти се струва? - Все още не напълно, но да, спах добре, което ме учуди! А ти успя ли да се наспиш? В няколко твои стиха, които 
прочетох разбрах, че със сънят сте на Вие.. Хм, беше чела мои неща. Това е знак, че проявява интерес към моята особа. - Да, наспах се, излъгах я аз. Не исках да разбира, че съм бил развълнуван. - Кавалерски и предложих кафе, като тя прие обаче сложността на този уред, който го прави ми беше непосилна. Не знам защо бидейки в Космоса всичко трябва да толкова модерно, 
сякаш кафето е някаква извънземна напитка, с която трябва да впечатлим зелените човечета ако евентуално решат да дойдат на нашата палуба с тава от извънземните си курабийки или мекици?.. След пет-минутна битка и опити за логическо мислене, успях 
да стигна до там, че в стерилната чашка от някаква непозната за мен сплав, наподобяваща картон потече кафе и аз незнайно защо зададох глупавият си бармански въпрос: - Късо или дълго? Като изобщо не знаех какво да натисна, за да постигна желанието и. - Без значение. Кафе да е. Благодаря ти! Поднесох и кафето и седнах до нея. Тя отпи с облекчение и ме погледна въпросително, като аз разчетох: "Какво ме зяпаш, да не би да има нещо нередно по мен?" Осъзнах, че я гледам ококорен като 
варена риба, а всъщност това би трябвало да е влюбеният ми любопитен поглед. - Ох, да изпия кафето и да започваме! - Да, ще трябва, отместих очи аз от лицето и. Толкова е красива, че ми приличаше на извънземна наистина. Отличаваше се от всяко живо същество на този кораб. Всяко едно движение беше премерено а ръцете и сякаш рисуваха докато жестикулира. Имаше тих глас. 
Почти шепотен. Долавях и аромат от парфюма и при всяко движение на косата. Доста често прокарваше дългите си пръсти през нея. Мирис на някакви цветя, сякаш пролетна свежест попила в кожата и. Тъкмо се запътихме към командната зала и се чу демоничен грохот... Алармата за аварии се включи. Вратата пред нас се затвори и започна страхотно тресене, от което загубихме равновесие и се озовахме на пода. - Дани какво става? Какво е това? Страх ме е! - Не знам Ели! За пръв път съкратих името и. По принцип нямам никакви фобии, но сега страхът в погледа и ме накара леко да се паникьосам. - Предполагам ни е завалял някой метеоритен дъжд! Случва се. Корабът има защита и обикновено се разминаваме с "драскотини". Втори удар. Доста неща от 
интериора на това помещение се търкаляха и звукът от триенето ставаше почти непоносим за слуха. - Дани, Елина? Спокойно! Знам, че сте в "отдъхващата стая"! Добре ли сте? Имаме повреда след сблъсъка с метеорит, но засега всичко отмина! Правим всичко възможно, за да ви отключим. Беше Войводов. - Ето, виждаш ли? Всичко ще е наред. Успокой се! И двамата дишахме учестено а позата в която ни завари тишината след удара смути и двама ни. Аз по гръб а тя върху мен и усещах как сърцето и ще изхвръкне. - Ох, страх ме е, Дани! Погалих я по косата а тя се сгуши в мен, като изплашено малко дете. Очите и се движеха във всички посоки, сякаш търсеше дупка, в която да се скрие. Постояхме така известно време сякаш, за да изравним пулсовете си и да намерим покой докато се уверим, че всичко е наред... Изправихме се и седнахме сред хаоса от разлети напитки, изпаднали чаши, търкалящи се бутилки и какво ли още не. Само кафе-автомата беше застанал непоклатим като гранит. 
И двамата погледнахме към екрана със сменящи се картини, който бе застинал в един есенен родопски пейзаж. - Успокои ли се? - Мисля, че да! - Не го мисли, до няколко минути ще сме сред останалите. Помълчахме, но се ослушвахме. Елина започна да си оправя полата, да намества впитата си бяла риза, след което ме попита: - Добре ли съм? Как изглеждам?... Можех да изпарзалям 
дежурното си "Чудесно!", но понякога се сещам, че съм поет и със равен тон и отвърнах: - За Жена, претърпяла космическа катастрофа, изглеждаш съвършено! Нищо поетично не казах, но тя се усмихна със все още изплашеният си поглед. Рамената и бяха леко повдигнати, ръцете изпънати. Цялата беше като свит мускул след този шок. Прегърнах я и усетила вече уюта на обятията ми тихо заплака. Хванах главата и, отделих я от рамото си, погледах я, премрежих очи и се насочих устни към нейните. Усещах дъха и. Кафе в дифузия с уханието от парфюма и. Дори не знам как ръцете ми бяха я обгърнали и я притисках към себе си. - Какво си мислиш, че правиш, Данаиле?? Последва опит за шамар, но в последният момент преди да ми загрее бузата, хванах ръката и, и я повдигнах на масата с форма на осмица! - Луд ли си? Какво ти става? Усещах как се съпротивлява, но в последния момент отслабваше упорството си. Дишах все едно се връщам от маратонско бягане по пръстена на Юпитер. - Искам те, Елина! Желая те!.. Отпуснах желязната си хватка а те ме застреля с големите си бляскави очи, които сякаш всеки миг ще напуснат орбитите си. - Не си позволявай повече нищо от това! Ясно ли ти е! За кой се помисли, и защо прецени, че имам нужда от това, особено в такъв момент!? Не знаех какво да отговоря, но все пак трябваше да запазя самообладание и да опитам да защитя достойнството си, което всъщност нищо достойно не свърши. - Харесвам те още от момента, когато срещнах погледа ти! После след като дойде до каютата ми и ме видя възбуден? Това какво беше? Дори самата ти изфлиртува ако си спомняш?.. - Да, съжалявам! Бях в настроение и превъзбудена от пътуването, от запознанството си със всички вас, но в интерес на истината нямам намерение да смесвам служебните си задължения със интимните, особено пък с хора от екипа, така че нека забравим за този случай! Замълчахме, но се гледахме без да мигаме. Не знам колко време продължи това, но възбудата ми вече беше замъглила всяка една мисъл това да остане така. Притиснах я отново към себе си. Тя направи опит за същата плесница но единственото, което се случи беше, че устните ни се впиха и тази целувка ни капсулира във вакуума на безвремието. Нищо друго не беше важно в този миг. Спрях да чувам звуците от алармата, нито усещах вибрациите след повредата. Нищо. Тя започна да ме гали под ризата след като отново, незабелижимо за мен бе разкопчала две копчета. Скоро не бях усещал женски ласки и започнах да стягам корема си, сякаш ще успея да оформя релефът си отпреди 20 години, което ме напрегна, но се отпуснах и се отдадох на момента. Сграбчих задника и в дланите си, повдигнах я отново на масата а тя разтвори бедрата си и ме притисна силно в целувка. Езиците ни говореха на някакъв съвсем различен език. Търсеха се и се вплитаха, а ръцете ни нервно започнаха да разхвърлят дрехи... Бях възбуден до болка, което тя доста грижливо поддържаше с втриващи движения по слабините ми. Нямаше помен от нейния свян или нежелание. Все пак усещах как се бори с това, че не трябва, ала моята настъпателност по скоро я възбуди. Може би беше миг на слабост. Може би все пак ме харесва. Нищо нямаше значение. Бяхме само аз и тя.
Чувах приглушените и стонове, докато изпъваше шия а аз я целувах... Вратата на помещението се отвори, а погледите на всички бяха вперени в нашата поза. Явно не сме били само двамата. Имахме си фен клуб от изненадани колеги. Чух приглушени аплодисменти от Бусерски, който очевидно се бе разсънил вече. Близнакова гледаше ядосано, като горната и тънка устна 
беше почти побеляла от стискане. Черноморски се хилеше като гладна хиена, а Капитана гледаше с навъсени вежди и поклащаше угрижената си глава... Останалите просто се правеха, че вършат нещо. Помислих си: - Така като станееее??.. Върви обяснявай! То какво и да се обясни? После ми дойде на акъл, че през цялото време са ни гледали, тъй като в това помещение има незнаен брой 
камери... Елина се хлъзна по ръба на масата, закопча ризата си и невъзмутимо каза: - Да работим колеги! Май идването ми донесе поредица от аварии! Усмихна се и тръгвайки към изхода ме шляпна отпред, за да си закопчая ципа. Отново ми намига, но този 
път някак си умиляващо, а погледа и беше влажен и топъл... Останах с изгащена риза и отворен цип още поне минута докато осъзная къде се намирам и какво се случи по дяволите. Вероятно изглеждах като след токов удар. Бусерски нахълта при мен. - Дани, не го очаквах, честно. Сутринта ти казах, че я харесвам а ти??.. - Остави ме моля те! Нямам какво да кажа. И без това сте 
били като на кино. Само дето нямате пуканки!.. Той се изниза ядосано, като мрънкаше под носа си някакви надъхващи закани по мой адрес и започна да ръкомаха на Близнакова, която очевидно бе чула разговора ни... Стана, каквото стана. Пооправих се и влязох при останалите. Улавях всеки поглед и по гърба ми сякаш имаше мравуняк. Елина продължи да говори за организацията на 
работният ни процес, сякаш нищо не се бе случило. - Отново ерекция! Този път с воайорска публика. Браво на мен! Всъщност още я усещах. Прииска ми се да ни удари още един метеорит...

                                                                               to be continued...

Danny Diester
29.09.2017