19 февр. 2017 г., 19:12

Естеството на страха 

  Проза » Рассказы
1482 1 3
1 мин за четене
Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. Какво обаче иска страхът? Той иска да НЕ… Той иска да не бъдеш това, което си. Той иска от числото 1 да направи числото 2. Той е отрицание на най-важното за живота състояние – Любовта. Някой може би ще оспори това. Ще каже, антиподът на Любовта е Омразата. Нищо подобно Омразата е следствие на Страха, тя не е негова причина. За да го разберем, трябва да си припомним знаменитите думи на Хамлет: “Да бъдеш или да не! Туй е въпросът! Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч да се опълчиш…“ Наистина знаменита мисъл и чудовищна дилема. Дилема, стояща скрито или явно пред всеки от нас. Стояща особено тежко пред онези, които търсят смисъла на всичко. Както и да изгле ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Горновски Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Страхът »

15 место

Предложения
: ??:??