Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. Какво обаче иска страхът? Той иска да НЕ… Той иска да не бъдеш това, което си. Той иска от числото 1 да направи числото 2. Той е отрицание на най-важното за живота състояние – Любовта. Някой може би ще оспори това. Ще каже, антиподът на Любовта е Омразата. Нищо подобно Омразата е следствие на Страха, тя не е негова причина. За да го разберем, трябва да си припомним знаменитите думи на Хамлет: “Да бъдеш или да не! Туй е въпросът! Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч да се опълчиш…“  Наистина знаменита мисъл и чудовищна дилема. Дилема, стояща скрито или явно пред всеки от нас. Стояща особено тежко пред онези, които търсят смисъла на всичко. Както и да изглежда, както и да се представя пред нас, това е една и съща борба. Борбата между Страха и Любовта. Борбата между Истината и Лъжата. Защото ако ние като човешки същества сме разбрали Истината, тук няма място за страха. Да, Страхът е инстинкт за самосъхранение, но за съхранение на биологичния човек. Не на човека, който иска да бъде, а на човека, който иска само да съществува. Страхът е първото стъпало, второто е Любовта. Него трябва да изкачим и да разберем, че Истината ни прави вечни, а Лъжата и страхът ни водят към Бездната. Не е леко –  ще каже някой. Напротив, много по-леко е. Много по-леко е, отколкото да живееш без Любов. 
Навън заваля едър сняг. Студ скова земята. Не се страхувайте! Пролетта на човешката душа е неизбежна. Тя идва!