31 мар. 2010 г., 21:38

***

1.1K 0 2
1 мин за четене

Когато се замислим за истинските неща в живота, за миговете, които са ни сполетяли неочаквано и които ще помним, с едно скрито чувство на мистериозно удоволствие у себе си, за цял живот.

Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чувства могат да се съберат само в едно „обичам те!”.

Когато се дерзаем за неща, които сме пропуснали да кажем или не сме казали, просто защото знаем кога да замълчим.

Когато има моменти, в които умираме да върнем времето назад и да променим миналото, защото сме решили, че така не е правилно.

Когато сме сами и искаме утеха от някой, който да ни отдаде малко загриженост, а не просто да ни покаже поредния сценичен номер за повдигане на настроението.

... ТОГАВА разбираме колко глупаво е да бягаме от истината и да се крием... Разбираме колко трудно е да си сам... И колко типично е да живеем с мислълта, че ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едно Момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно...наистина ме впечатли!
  • Невероятно е. Браво. Толкова много истини изразени в толкова малко, но дълбоки изречения.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...