31.03.2010 г., 21:38

***

1.1K 0 2
1 мин за четене

Когато се замислим за истинските неща в живота, за миговете, които са ни сполетяли неочаквано и които ще помним, с едно скрито чувство на мистериозно удоволствие у себе си, за цял живот.

Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чувства могат да се съберат само в едно „обичам те!”.

Когато се дерзаем за неща, които сме пропуснали да кажем или не сме казали, просто защото знаем кога да замълчим.

Когато има моменти, в които умираме да върнем времето назад и да променим миналото, защото сме решили, че така не е правилно.

Когато сме сами и искаме утеха от някой, който да ни отдаде малко загриженост, а не просто да ни покаже поредния сценичен номер за повдигане на настроението.

... ТОГАВА разбираме колко глупаво е да бягаме от истината и да се крием... Разбираме колко трудно е да си сам... И колко типично е да живеем с мислълта, че ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едно Момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно...наистина ме впечатли!
  • Невероятно е. Браво. Толкова много истини изразени в толкова малко, но дълбоки изречения.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...