Евелин...
- Дръж ме на безопасно разстояние от себе си... И не казвай нищо възбуждащо!...
- Възбуждащо ли?! Като какво например!?
- О, ти знаеш... Здравей... Как си?... Навън е чудесен ден...
Звънкият й смях полепна по стените на кабинета. Отметнатият кичур от лицето й, откри поглед, изпълнен със страст. Познаваше този поглед, който те приканваше и в същото време те заковаваше за пода. Но този път не бе така. Очите й гледаха очакващо... “Не ме докосвай, все още...”
Внезапно я придърпа към себе си... Неочаквано бе и за двамата. Тръпката, която премина по тялото й, я накара да осъзнае взривоопасното положение, в което се намираха... Прегръщаше я, но не бързаше да я целуне. Караше я да чака. Да копнее за допира на устните му...
- Играч си... Добър играч...
- Не! Това вече не е игра, Евелин... Отдавна не е игра...
Замаяна, дори не чуваше какво й говори... Устните му нежно докоснаха нейните. Усещаше ръцете му по цялото си тяло... Пропълзялото по гърба й желание... Вълните, които я заливаха. ...