* * *
Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш.
Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за теб, за нас.
Приглушена светлина, тиха музика, камина (в момента ми е студено), ти и аз, дъха ти по кожата ми...
Посягам към лаптопа. Сменям песента с друга, нещо с повече ритъм. Нещо което да ме върне в реалността.
Реалност....
Облаци....
И аз махам от един, такъв, бял....Виждаш ме, мое непознато очакване.
Виждаш ли ме ?
Понякога си мисля, че поглеждаш към мен.
Кой си ти ?
Защо объркваш мислите ми ?
Въпроси ... въпроси..
Съзнанието ми те идеализира. Мислиш ли за мен ? Кога .. по колко пъти ? Аз през цялото време.
Как си пиеш кафето , бавно или изобщо не пиеш. Какво обичаш да си похапваш, на какво се смееш, какво те прави тъжен. Все такива неща.
Реалност...
И пак основният въпрос.
Кой си ти ?
Защо си обсебил съзнанието ми?
Защо мисля за теб ?
Защо се появи в живота ми ?
Понякога ти се ядосвам. Забил си се в ума ми и няма измъкване. Като трънче, впито, пуснало дълбоки корени.
Кой си ти ?
Сменям отново песента. Нещо без ритъм. Надявам се, че няма да ми се усмихнеш и от тук.
Моя несбъднатост.
Живееш ли или аз те създадох.....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Сиси Все права защищены
