sisita60 (Сиси Сиси)
23 207
26.04.2019 г., 16:23 ч.

* * * 

  Проза » Писма
710 1 4
1 мин за четене

Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш. 

Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за теб, за нас.

Приглушена светлина, тиха музика, камина (в момента ми е студено), ти и аз, дъха ти по кожата ми...

Посягам към лаптопа. Сменям песента с друга, нещо с повече ритъм. Нещо което да ме върне в реалността.

Реалност....

Облаци....

И аз махам от един, такъв, бял....Виждаш ме, мое непознато очакване. 

Виждаш ли ме ?

Понякога си мисля, че поглеждаш към мен.

Кой си ти ?

Защо объркваш мислите ми ?

Въпроси ... въпроси..

Съзнанието ми те идеализира. Мислиш ли за мен ? Кога .. по колко пъти ? Аз през цялото време.

Как си пиеш кафето , бавно или изобщо не пиеш. Какво обичаш да си похапваш, на какво се смееш, какво те прави тъжен. Все такива неща.

Реалност...

И пак основният въпрос.

Кой си ти ?

Защо си обсебил съзнанието ми?

Защо мисля за теб ?

Защо се появи в живота ми ?

Понякога ти се ядосвам. Забил си се в ума ми и няма измъкване. Като трънче, впито, пуснало дълбоки корени.

Кой си ти ?

Сменям отново песента. Нещо без ритъм. Надявам се, че няма да ми се усмихнеш и от тук.

Моя несбъднатост.

Живееш ли или аз те създадох.....

© Сиси Сиси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??