"Бууум!" - чул се страховит взрив и миражът изчезнал. Тогава птицата, както летяла над пустинята към един оазис, изгаряща от жажда, тупнала в още по-горещия пясък. И започнала да бере душа. До нея се приближил един бедуин, пътуващ  в същата пустиня.

           - Какво се е случило с теб? - попитал бедуинът.

          - Едни рейнджъри се мотаят тук, взривиха миража ми и сега умирам от жажда в тази пустиня. - отговорила птицата.

          -   Каква пустиня, я погледни колко хора.

          - Най-жестока е пустинята от хора.

          - Какъв беше миражът ти?

          - Красив! Цикламено-лилав, с много вода.

          - Ами сега какво да те правя? Нямам вода, защото поливах всички дървета, цветя и умиращи птици, които срещнах по пътя си. Но може би е добре да ти изпея една песен, защото съм музикант-аматьор.

          - Добре, изпей ми, може би ще ми помогне.

          И бедуинът запял "Велик е нашият войник ..."  тъй като всъщност бил маскиран рейнджър. Само нещастната, умираща от жажда птица, все още хипнотизирана от миража, халюцинирала, че той е закален в пустинята суров и силен бедуин.

          - Хареса ли ти?

          - Не. Аз съм немузикална птица-пацифистка.

          Тогава безсърдечният рейнджър стрелял в хипнотизираното от миража сърце на птицата, тъй като бил хипнотизиран от други неща и хипнотизираните птици-пацифистки го отблъсквали.

          Видял как птицата изгаря върху пясъка в цикламено-лилави пламъци, обърнал се и си тръгнал. А птицата?

          Спокоооо. Тя станала, поотупала се от пепелта, защото била птица-феникс, погледала, погледала тъжно след рейнджъра-музикант-аматьор и полетяла отново над пустинята от хора.

Август 2006г.