Феникс и рейнджър
"Бууум!" - чул се страховит взрив и миражът изчезнал. Тогава птицата, както летяла над пустинята към един оазис, изгаряща от жажда, тупнала в още по-горещия пясък. И започнала да бере душа. До нея се приближил един бедуин, пътуващ в същата пустиня.
- Какво се е случило с теб? - попитал бедуинът.
- Едни рейнджъри се мотаят тук, взривиха миража ми и сега умирам от жажда в тази пустиня. - отговорила птицата.
- Каква пустиня, я погледни колко хора.
- Най-жестока е пустинята от хора.
- Какъв беше миражът ти?
- Красив! Цикламено-лилав, с много вода.
- Ами сега какво да те правя? Нямам вода, защото поливах всички дървета, цветя и умиращи птици, които срещнах по пътя си. Но може би е добре да ти изпея една песен, защото съм музикант-аматьор.
- Добре, изпей ми, може би ще ми помогне.
И бедуинът запял "Велик е нашият войник ..." тъй като всъщност бил маскиран рейнджър. Само нещастната, умираща от жажда птица, все още хипнотизирана от миража, халюцинирала, че той е закален в пустинята суров и силен бедуин.
- Хареса ли ти?
- Не. Аз съм немузикална птица-пацифистка.
Тогава безсърдечният рейнджър стрелял в хипнотизираното от миража сърце на птицата, тъй като бил хипнотизиран от други неща и хипнотизираните птици-пацифистки го отблъсквали.
Видял как птицата изгаря върху пясъка в цикламено-лилави пламъци, обърнал се и си тръгнал. А птицата?
Спокоооо. Тя станала, поотупала се от пепелта, защото била птица-феникс, погледала, погледала тъжно след рейнджъра-музикант-аматьор и полетяла отново над пустинята от хора.
Август 2006г.
© Юлияна All rights reserved.
