Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Мария изразяваше най-добре себе си по време на танца, изказваше най-точно своите чувства, емоции, стремежи. Който имаше усет и очи за това изкуство, оценяваше невероятната ù дарба и се зареждаше от красотата на нейните движения. Немалко години Мария танцуваше в различни ансамбли, макар това да не бе основната ù професия. Но беше нейният същински живот. Чрез танца тя изявяваше себе си.
Мария танцуваше... Но в този танц имаше нещо тревожно, нещо нетипично – сякаш някой държеше краката ù. Всяка стъпка бе усилие. Тя се измъчваше от мисълта, че при следващото движение няма да съумее да запази баланс и ще се строполи на пода. Музиката се разливаше меко в пространството, Мария усещаше ритъма, тялото ...