20 август, 2024

С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в  лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на  морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.

 ‚Трябва да е Сан Мигел, от Азорските острови...‘ – помисли си Филип, сложи слушалките и затвори очи. В главата му зазвуча ‘Across the universe’ на Бийтълс.

Моментното му блаженство беше прекъснато от напевния глас на прислужницата.

‚Закуската ви, г-н Филипов. Омари със сос валентина салса пиканте, салата от пресни аспержи и доминикански чери домати. След минутка ще донеса и кафето‘.

В същия момент изписука мобилният му телефон. Четири нови имейла.

Първият  имейл беше покана за парти послучай тържественото връчване на наградата ‚Медиците на годината‘.

‘Охо, в конферентната зала на хотел ‚Риц‘... Още една добра причина да ги уважа...‘

Всъщност отдавна беше решил, че ще отиде. Нямаше как да не  отиде, защото на това събитие му предстоеше да получи приза ‚Хирург на годината‘.

Във втория получен имейл  вече имаше новина.При това също приятна. Съобщаваха му, че  е спечелил годишния литературен приз на Плевен  за хумористичен разказ.

Следващите два имейла бяха странни.

Първият беше изпратен преди 2 седмици и гласеше:

‚Уважаеми г-н Филипов,

Молим най-покорно да ни уважите с присъствието си в офиса ни на ‚Гарибалди‘ номер 8.

Ще имаме удоволствието да ви предложим най-новите си клиентски услуги, както и традиционните кулинарни шедьоври на нашия талантлив готвач шеф Гюлемезов.

Убедени сме, че срещата в нашия офис ще ви достави истинска естетическа и кулинарна наслада!

Моля да ни известите кога ще ви бъде най-удобно да проведем срещата.

Искрено ваши

МNL ЕООД’

Вторият имейл  ( вече с днешна дата ) , съдържаше същата покана, но в малко по-категоричен тон:

‚Уважаеми г-н Филипов,

Бихме желали да направим кратка среща с вас в офиса ни на ‚Гарибалди‘ номер 8 за административна справка.

Ще използаме повода да ви запознаем с нашите нови услуги.

Много ще ви бъдем задължени ако успеем да проведем срещата не по-късно от  16:00 ч. на 20 април.

Искрено ваши

MNL ЕООД

‘А сега де! Какви са тези MNL? За първи път ги чувам. Нито пък съм чувал за такъв площад... Гарибалди? Зная, че има улица ‚Вивалди‘. Ама площад ‚Гарибалди‘? И какъв 20-и април, като днес сме 20-и август? Да не са го изпратили погрешка? Или е някакъв вид спам? ‘

Глас от интеркома мислите му.

‚Шефе, само за информация – към 17:00 ч. днес се очаква да акостираме на остров Сан Мигел.‘

‚Добре. Кажи на техника да подготви дрона ми. Искам да направя кратко видеоклипче за пристанището на Сан Мигел.‘

20 декември, 2024

В конферентната зала на хотел ‚Риц‘ цареше празнично оживление. На импровизираната сцена светеха ярки надписи: ‚МЕДИЦИТЕ НА ГОДИНАТА‘, ‚ОТ ВСИЧКИ НАС – ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!‘ ‚ГОРДЕЕМ СЕ С ВАС!‘

От двете страни на залата имаше огромни маси, отрупани с напитки и лакомства.

Чуваше се тиха музика, звън на чаши и онова странно жужене, което обикновено предхожда поканата ‚А сега заповядайте на масите!‘

Залата беше пълна с хора от лекарското съсловие, повечето от които Филип познаваше. Бяха съобщили, че ще присъства и министърът на здравеопазването.

‚Трябва вече да пристигнал. Шоуто започва след половин час.‘ – помисли си Филип и зашари с поглед в тълпата.

И тогава забеляза Милена. Всъщност по-късно разбра, че се казва Милена, но още като я видя, спонтанно реши, че това е жената на живота му и че непременно се казва Милена.

‚Господи, това сякаш е нагласена работа... Да срещна жената, за която цял живот си мечтая точно на това изключително щастливо за мене събитие. Няма грешка, това е тя. Точно както съм я сънувал. Одухотвореното изражение, цветът на очите, овалът на лицето, леко замисленият поглед, трапчинките на бузите, като се засмее, леко вирнатото носле, чупливата кестенява коса, дългите крака, стройното тяло.‘

Сякаш за потвърждение на мислите му за съдбовността в живота, Милена се приближи усмихната към него. На ревера и забеляза  значка с надпис ‚Български лекарски съюз – главен секретар‘.

‚Здравейте, приятно ми е да се запознаем! Казвам се Милена Керемидчийска. Искам да ви поздравя за голямото признание! И да ви пожелая още много успехи в благородното ви дело!‘

Разговорът продължи и някакси спонтанно излезе извън рамката на формалното запознанство.

Преодолявайки вродената си стеснителност при разговор с хубави жени, Филип се чу сякаш в просъница да казва:

‚Мисля, че съм роден с късмет. И живея един щастлив живот. Материално съм напълно обезпечен. Получих огромно наследство от бездетния си чичо. От материална гледна точка нищо не ми липсва. Задоволявам с лекота всичките си прищевки.

Обичам професията си.  От малък мечтаех да стана хирург и да помагам на хората. И ето че съдбата дори ми даде повече от това, което желаех.

Може да звучи нескромно, но се възприемам като духовна личност. Мисля, че имам правилна преценка за себе си и заобикалящата ни среда. Виждам много бедни и болни хора. Изпитвам огромно морално удовлетворение, че освен с професията си, мога да помагам на хората и като благотворител. Не щадя пари за благотворителност. Това, че получавам признателност, и то на такова ниво, ме мотивира още повече... Вярвам в бог. Макар да не ходя често на църква.‘

Внезапно се усети, че май прекалява в старанието си да и се хареса. Всъщност вече не беше съвсем сигурен дали изобщо го е питала нещата, които и разказваше. В дълбокия и ясносин поглед сякаш се прокрадваше сянка на недоверие и лека ирония...

‚Може така да ми се струва. Трудно ми е да разчитам безпристрастно погледа и... Как да бъда безпристрастен с такава жена?‘ – помисли си Филип.

Освен това осъзна, че е сякаш непристойно подробен за първа среща с непознат човек. Вълнението му от близостта на Милена му пречеше да подбира точно думите си.

Реши да коригира тактиката.

‚Ами достатъчно  за мене. А с какво се занимава Милена Керемидчийска?‘

‚Аз съм лекар като вас. Работя в инфекциозно отделение на болница ‚Свети Пантелеймон‘.

Обичам много професията си. Никога не се оплаквам, върша работата си с удоволствие. Дори и сега, когато има толкова много работа и ми е напрегнато.‘

‚А какво прави Милена в свободното си време? Какво обича да прави?‘

‚Ами разни неща...Слушам музика, гледам филми, чета книги, даже пиша стихове...Имам и домашна котка. И тя се казва Милена... Всъщност сега нямам време за нищо. Толкова много работа...‘

‚Стихове? Ето една обща тема!‘  - помисли си Филип.

Трескаво напрягаше ума си, за да намери повод за нова среща. И ето че сега сякаш съдбата му предоставяше възможност.

‚Ще я поканя на следващата среща на литературния ни клуб!‘

Точно обмисляше как да формулира поканата си, за да изглежда съвсем спонтанна и непринудена, когато по високоговорителя зазвуча тържествено музикално встъпление. След което се чу гласът на конферансието:

‚А сега моля за внимание! Предстои тържественото връчване на нашите награди!‘

След тържествената част тръгна с чаша шампанско из залата, като се оглеждаше за Милена. Внезапно пред него изскочи нисък пълен човек с бръсната глава, облечен в официален черен костюм.

‚Здравей,  Филип! Да, това съм аз – Гергов. Предполагам си изненадан да ме видиш тук?‘

‚Здравейте! Приятно ми е, но нямам удоволствието да ви познавам...‘

В погледа на Гергов за секунда се появи изненада. После бързо изненадата отстъпи място на лукаво-иронични пламъчета.

‚Така ли? Хм, значи не се познаваме... Случайно да сте получавал имейл от MNL ЕООД?’

‘Аха, оня имейл...‘ – помисли си Филип.

А на глас каза:

‚Нито ви познавам господине, нито имейл съм получавал от MNL Limited. Нямам и понятие какво е MNL ЕООД. А сега извинете, че бързам...‘

И Филип бързо се отдалечи. Продължи да се оглежда за Милена, но от нея нямаше и следа.

Това го нервира силно. Ускори крачките. С досада преминаваше покрай хора, които се опитваха да го заговорят. В яда си изпи в движение няколко водки на екс. В един момент усети, че е много зле с концентрацията и равновесието. Излезе, повика такси, прибра се, рухна облечен на дивана и заспа.

Сънува странен сън. Лежеше в открит ковчег. До ковчега се приближи Гергов ( оня, който го заговори на тържеството ). Гергов с ехидна усмивка сложи капака на ковчега му. За миг всичко потъна в тъмнина. След това пред очите му се откри светъл тунел и някаква сила го засмука навътре в тунела. В края на тунела се появи огромна светла зала, обзаведена с луксозна мека мебел. С кристална чаша в ръка и с мазна усмивка на лицето в залата го чакаше... Гергов. За момент му се стори, че в залата се мярна холографско изображение на Милена. Само проблесна за секунда и после бързо изчезна...

20 януари, 2020

Филип пушеше нервно цигара от цигара. Офисът му беше потънал в цигарен дим.  Не отделяше поглед от двата мобилни телефона пред себе си, които упорито мълчаха. Докато чакаше, нервно рисуваше намръщени лица върху листа хартия на бюрото му. В горния десен ъгъл на листа пишеше: ‚ Калотина, 11:30 – 200 кг, Шилигарски.‘

Единият телефон звънна. ‚Най – после!‘

‚Ало, шефе!‘

‚Слушам Иване! Всичко е наред, нали? Само с две думи.‘

‚Не, шефе. Имаме проблем. Шилигарски не е на смяна. Не вдига телефона си. Камионът трябва да е пристигнал. Шофьорът също не отговаря. А ми се обади преди почти два часа, че вече е на границата...‘

‚Това не ми харесва. Свържи се със склада в Божурище. Да не би вече да е разтоварил, без да се обади? Действай! Чакам!‘

След броени секунди звънна и другият телефон. Беше Боян, връзката от МВР.

‚Филип, лоши новини! Току-що проверих в системата. Пратката е конфискувана на границата.‘

Филип се вцепени за няколко секунди. После изкрещя:

‚Чакай, ама как? Какво става тука бе? Всичко беше изпипано до последно. Взели ме всички мерки. Отчели сме се навсякъде. Митниците, МВР, ДАНС, прокуратурата!!!‘

Вбесен удари с юмрук по бюрото и захвърли телефона си.

С треперещи ръце запали цигара. Отчаяно опитваше да се концентрира и да мисли трезво.

‘Трябва бързо, много бързо да разбера причината. Отнякъде има теч на информация...Какво ще кажа на ония от Меделин? Ще ме разпорят жив!‘

Боян от МВР звънна отново:

‚Филип, интересна информация – нашите хора са засекли телефонен разговор между контакта ни в ДАНС и Митьо Валяка...Разговорът е кодиран, но се е провел днес само половин час преди задържането на пратката.‘

Филип замръзна на място. Пламъчето на съмнение, което мъждукаше в главата му от самото начало, се превърна само за миг в буен огън.

‚Знаех си! Това е постановка...Митьо Валяка! Конкурентът, който работи с мексиканците! И оня мръсник Пеев от ДАНС. Играе двойна игра мръсното копеле дансаджийско... Никога не съм  му харесвал мазната физиономия. Те са ме натопили...‘

След около час в джоба на Филип звънна третият му мобилен телефон. Неизбежното обаждане от Колумбия, което  очакваше с ужас...

…

Филип лежеше на дивана вкъщи и пиеше вече четвърто уиски. В размътения му мозък се въртяха горчиви мисли.

‚Тоя мръсен, шибан живот! Пратка за 40 милиона! Нямам изход, аз съм вече труп. Защо ми трябваше да се захващам с дрога. Никога не съм искал да се занимавам с такова нещо. Защо не си карах кротко с контрабанда на цигари. Тая пуста моя лакомия ме уби...Не че съм искал и изобщо да се занимавам с контрабанда... Проклет да е оня миг, в който брат ми ме запозна с оная отрепка Цоньо Пищова! Оттогава тръгна всичко...Съдба. Ама всъщност аз съм си виновен... Макар че не съм кой знае какъв избор... Какъв избор да имам, като съм израсъл в дом за сираци. И после излязох на улицата. А улицата не предлагаше много възможности за избор. Мечтата ми да уча медицина си остана мечта - далечна и недостижима. Реалността се оказа съвсем различна...‘

Замисли се върху пътя, който измина, за да стигне дотук...

‚Как точно и кой точно реши, че аз съм най-подходящият за тази работа? Като очевидно не съм. Превратност на съдбата? Или подла интрига? Как можах да бъда толкова наивен?‘

Колкото повече си мислеше Филип, толкова повече се убеждаваше, че има конспирация срещу него, че наивно се е оставил да бъде използван за фасада на нарко канала. За да служи като изкупителна  жертва за цялата група мерзавци нагоре и надолу по веригата.

Звънът на мобилния телефон прекъсна мислите му. Обади се Гергов от прокуратурата.

‚Филип, започва разследване на конфискуваната пратка с кокаин. Май доста е зле работата. Ако съм на твое място, ще изчезна за известно време...‘

Филип знаеше добре, че трябва да изчезне. И то за дълго. По две причини – местното разследване и колумбийците. Втората причина беше много по-страшна...

...

10 февруари, 2020

В офиса на My New Life беше светло и просторно. Добре облечени клиенти чакаха реда си на луксозни кожени дивани и разглеждаха рекламни проспекти на фирмата. По стените на просторното фоайе течаха рекламни филмчета, пълни с красиви тропически плажове, романтични срещи с красиви момичета, екстремни спортове и кулинарни шедьоври.

На различни места по стените и тавана просветваха ярки рекламни надписи:

‚Виртуалната реалност  - вашият нов живот!‘

‚Искате да живеете живота, за който мечтаете? Не се колебайте, ние сме на вашите услуги!‘

До Филип седна стройна млада дама. Представи като госпожица Алексиева.

‚Здравейте, г-н Филипов. Благодаря ви за интереса, който сте проявил към нашите услуги. Предполагам, знаете, че ние предлагаме както готови VR решения, така и житейски сценарии, изградени изцяло по специфичните желания на клиента. Доколкото разбирам, вие препочитате индивидуален житейски сценарий, композиран съобразно вашите специфични изисквания?‘

‚Да, така е.‘

‚Моля да попълните  тогава този формуляр. След малко ще ви донеса да подпишете договора.‘

Младата дама подаде  на Филип формуляр с множество графи, озаглавен ‚ВАШИЯТ МЕЧТАН ЖИВОТ В ТАБЛИЧЕН ВИД‘.

Филип извади от джоба си лист, където си беше подготвил всичко предварително и внимателно попълни формуляра. Нарочно не попълни графите ‚Флирт‘, ‚Сексуален живот‘, ‚Брак‘ и ‚Семейство‘.

‚В този програмиран свят трябва да има място и за свободната воля. Да видим какво ще мога да постигна сам...‘

Госпожица Алексиева се приближи отново и постави пред него лъскава папка с надпис ‚My New Life’.

‚Ето ви и договора. Моля прочетете го внимателно и го подпишете на указаните места, както и долу вдясно на всяка страница.  Договорът е доста дълъг. За ваше улеснение ще прочета предварително най-важните неща:

• Получавате услугата ‚Живот във виртуална реалност, изградена по индивидуална спецификация‘
• Услугата се базира на съвременна технология ‚Mind upload to computer generated virtual reality’ – качване на съзнанието на компютърна платформа, симулираща реалния свят.
• Услугата гарантира 100% реалистичност на възприятие на виртуалната реалност. Веднъж попаднал във виртуалната реалност нито дори за секунда няма да се усъмните в реалността на заобикалящия ви свят. Т.е. ще възприемате виртуалната среда като абсолютно реална.
• За гарантиране на пълна реалистичност, виртуалната платформа има специална функция ‚Пълна амнезия за предишния живот‘. Т.е. когато се пренесете във виртуалната реалност, спомените за миналото ви в реалния свят няма да ви смущават нито за миг.
• Срокът на услугата е 5 години с опция за подновяване по желание на клиента.
• През времетраенето на услугата физическото ви тяло ще пребивава в специално изолирано помещение с оптимални параметри на жизнената среда, гарантиращи максимален комфорт на организма.
• Цени и срокове:

Цена на услугата за първоначалния период – 300 000 долара.

Срок за изграждане на индивидуалната виртуална реалност – 2 седмици след авансово плащане от 100 000 долара.

...

10 Април, 2020

Филип се събуди след странния сън.

Още в просъница чу някой да казва: ‚ Ето, той се събуди!‘.

Отвори очи. Ослепи го ярка светлина.

‚Здравейте, г-н Филипов! Моля, поемете дълбоко дъх и бройте на ум до 20.‘

Филип механически се подчини. Постепнно осъзна, че не е вкъщи на дивана, а в нещо като лекарски кабинет. Отначало помисли, че още сънува, но това усещане бързо изчезна. Спомените един по един започнаха да нахлуват в съзнанието му. Отначало бавно, но после все по-бързо.

‚Да, по погледа ви разбирам, че вече осъзнавате къде сте. Преходът от виртуалния към реалния свят отнема от няколко минути до към половин час. При вас се получи доста бързо.‘

Филип вече си спомни. Намираше се в My New Life, фирмата за виртуални реалности, на която беше клиент. Значи вече са го върнали от виртуалния в реалния живот. Нима вече бяха изтекли 5-те години по договор?

‚Вече може да станете. Моля, изпийте тази тонизираща напитка и заповядайте в залата за клиентски услуги.‘

Седна на кожен диван в залата за клинентски услуги. Погледна календара на стената. Показваше 10 април, 2020.

‚Много странно, снощи беше 20 декември, 2024...Сигурно е някакъв стар календар? Или още сънувам, без да осъзнавам, че сънувам?‘

Мимоходом забеляза, че много от чакащите във фоайето носеха на лицата си предпазни маски.

След няколко минути при него дойде госпожица Алексиева.

‚Здравейте, г-н Филипов! Надявам се, че се чувствате добре и сте доволен от нашата услуга. Искам да ви предупредя – не се смущавайте от датата на календара. Времето в реалния свят тече по-бавно, така че няма грешка.‘

‚Да, разбира се, благодаря. В такъв случай 5-те години по договор още не са изтекли?’

‘Не, не съвсем не са изтекли. 5-те години по договор естествено се броят спрямо времето на реалния свят.‘

‚Тогава защо прекъсвате услугата?‘

‚Прекъсването е в съответствие с параграф 4.2.1 от договора ни. Този параграф гласи следното:

‚В случай на спешност или неотложност в реалния живот ( съгласно приложения списък на ситуации, които се квалифицират като спешни и/или неотложни ) фирмата си запазва правото да прекъсне временно услугата ‚Виртуален живот‘ до остраняване на съответната причина. В някои специфични случаи ( например установени тежки закононарушения или форсмажорни обстоятелства ) фирмата може да прекъсне услугата за постоянно.‘

В конкретния случай неотложността е разпит във връзка с прокурорско разследване.  Веднага щом случаят бъде приключен, услугата ще бъде възобновена.‘

‚Прокурорско разследване?!?‘ – Филип настръхна. Преживеният кошмар с конфискуваната пратка кокаин бързо нахлу в съзнанието му и го изпълни с ужас.

След малко към него се приближи стар познайник. Прокурорът Гергов. С бръсната глава и официален черен костюм. Точно така, както го видя по време на тържеството ‚Медици на годината - 2024‘.

‚Здравей, Филипе. Съжалявам, че се получи така, но нямаше как. Процедурата го изисква. Нали помниш, предупредих те да изчезнеш. Но и тук те намериха. Не можех нищо да направя, търсенето ти се водеше от МВР. В техния отдел ‚Издирване на разследвани‘ нямаме свои хора.

Но имам и една добра новина. Колумбийският контрагент Пабло Галардо е убит при престрелка с DEA. Заедно с двамата си заместници.‘

‚Това наистина е добра новина.‘  - въздъхна облекчено Филип. ‚ Ама с прокурорското разследване какво ще правим сега?‘

‚Ще се опитам да помогна. Имам идеи. Вероятно ще можем да потулим нещата и прекратим разследването...  Амаа... няма да е безплатно. Трябва  съответно да мотивираме много хора по веригата... Прокуратурата, ДАНС, МВР. А стават все по-алчни...‘

‚Знам, че няма да е безплатно. За колко горе-долу става въпрос?‘

‚Абе, мисля, някъде около 180 000... Плюс минус 10-ина процента.‘

‚Нямам толкова пари.‘ – каза Филип. ,Казвам ти честно, няма вече какво да губя, ножът е опрял до кокал. Имах заделени около 350 000 долара, но 300 000 вече платих за тази услуга. Ако евентуално излеза невредим от това положение, трябва да имам и нещо заделено настрани...‘

‚Хмм... Не знам тогава как ще стане... Натискът става все по-голям. Нали знаеш, медии, съдебна реформа, борба с организираната престъпност. Много шум се вдига...

Между другото, как беше там, в другия, красивия свят? Сигурно е супер? И на мене много ми се иска, но нямам толкова пари.. ‘

‚Страхотно беше, нямам думи. Искам да се върна там по-скоро... Даже срещнах там наскоро и жената на мечтите си – Милена. Милена Керемидчийска...Но My New Life със сигурност няма да ме пуснат отново там, без да се реши въпроса с прокурорското разследване. И те си пазят кожата‘ – каза Филип.

‚Със сигурност няма...‘ – каза Гергов. ‚Между другото, Милена Керемидчийска ли каза? Какво съвпадение на имената. Фамилията Керемидчийска е рядка фамилия. Аз познавам една Милена Керемидчийска. Лекарка. Излекува наскоро братовчед ми от COVID-19. Видях я  - супер мацка!‘

‚Лекарка Милена Керемидчийска?!?‘ – Филип настръхна. ‚И в коя болница работи?‘

‚В ‚Свети Пантелеймон‘. Инфекциозното отделение.‘

‚Не може да бъде! Това е тя! Всичко съвпада. Нищо не разбирам!‘ 

Филип беше тотално  смаян и объркан. С върховно усилие на волята се опита да запази самообладание. Замълча за малко и после изведнъж каза:

‚Гергов, доколкото разбирам, и ти си падаш по услугите на My New Life, a?’

‘Филипе, не само си падам. От дълго време това ми е фикс идея. Хем живот по избор, хем избавление от тоя жесток свят. Не съм ти казвал още... Отдел ‚Вътрешна сигурност‘ от известно време са по петите ме. Мътят нещо...Но за мене My New Life е недостижима мечта.‘

‚Така само, от любопитство, как си представяш идеалния живот? От твоя гледна точка? В най-общи щрихи?‘

‚Амиии... Всъщност пак искам да съм прокурор. Обичам си професията. Но искам да бъда истински прокурор – честен и неподкупен, да служа само на закона. И все пак да имам достатъчно пари. За да карам винаги последен модел спортен мотоциклет Ямаха. Да играя редовно тенис корт като професионалист. Хубава къща, любима жена, семейство – нормалните неща. Но в нашия свят нямам нито едно от тези неща...‘

Ведра усмивка се разля по лицето на Филип. Беше осенен от внезапна идея.

‚Я чакай тук малко. Ще се върна бързо.‘

Филип стана и трескаво затърси с поглед госпожица Алексиева. След около 15-ина минута се върна при Гергов. Носеше формуляр и луксозна папка с надпис ‚My New Life’.

‚Уредих с My New Life да дойдеш на моето място във виртуалния свят. По твоята собствена спецификация, разбира се – честен прокурор, Ямаха и т.н. Ето, разгледай, попълни и подпиши. И благодари на My New Life за тяхната гъвкавост. Когато свършиш, обади се на госпожица Алексиева. Тя знае всичко.‘

Гергов се опули от изненада.

‚Ама, как така изведнъж? Сериозно ли?  Ами супер!‘

‚Но нали знаеш условието. Трябва да ме измъкнеш. Иначе няма да стане. Този договор за прехвърляне на услугата няма да влезе в сила, докато не го подпиша и аз. Така че виж там какво ще направиш, все ще измислиш нещо. Имаш много контакти...Пък за парите не знам. Аз не мога да дам повече от 20 – 30 хиляди. Ще трябва и ти да помогнеш. Сега имаш сериозен стимул.‘

‚Филипе, ще направя всичко силите ми. Имаш думата ми. Не мога да изпусна тая възможност. Просто не мога...‘

...

4 часа по-късно Филип вече попълваше молба за постъпване на работа като доброволец в инфекциозното отделение на болница ‚Свети Пантелеймон‘.

‚Със сигурност ще ме вземат. Имат нужда от повече лекари при тази пандемия...‘

 Дълбоко в себе си си призна, че основният му мотив беше да бъде редом с Милена. На всяка цена...

Мобилният му телефон изписука. Получи имейл от My New Life.

‘Уважеми г-н Филипов,

В отговор на вашите запитвания относно някои аспекти на услугата ни ви съобщаваме следното:

• Да, появяването на прокурор Гергов във виртуалния ви свят не е плод на вашето въображение, а е събитие, генерирано от нашата платформа. Това появяване, както и имейлите, които получихте от MNL ЕООД, са проявление на нашата специална техника за ненатрапчиво и деликатно известяване на клиента за предстоящо прекъсване на услугата ни по административни причини.
• Не, появата на Милена Керемидчийска във виртуалния ви свят не е събитие, генерирано от нашата платформа. Не можем да коментираме дали тази поява е божа работа или не. Това е въпрос на лични убеждения и светоусещане. Ние боравим само с чисто технологична тематика.

Искрено ваши,

MNL ЕООД.‘