Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата да ги помоли. Въобще, всичко било ток и жица, само дето принцесата била проклета като вещица. За нея не съществувало понятието "милост" – например, по нейна заповед сто невинни поданици били завързани за дървета и били заставени да гледат телевизия Планета. 
Бррррр!!! 
Такава била принцесата – безчувствена садистка! След третата песен нещастниците се гърчели и изпадали в ментален ступор, придружен с културна недостатъчност, но студенокръвната им мъчителка се смеела на нещастието им като истинска кучка, каквато всъщност била! Оф, чак ми иде да я ударя...
Много принцове бленували за ръката на принцесата, но тя отпращала всички сватовници с обезкуражителните думи: „Рано ми е още за женитба, а и търся нещо наистина специално, не като вашия пършив, попикан принц!“ Не един и двама царе били готови да обявят война на царството й за тези обидни думи, но накрая махали с ръка и си казвали: „Всяко зло за добро-ако синът ми се беше оженил за тази скучубра, само щеше да страда!“ И така ден след ден, месец след месец, година след година принцесата отпращала кандидатите и се съсухряла в злобна самота. 
Веднъж, докато палачите ѝ изтезавали един ковач с последния хит на Фики Стораро, тя се засмяла толкова силно на страданията на жертвата, че получила схващане на мандибулата и джуката ѝ останала да зее в гротескна усмивка. Ами сега!? Най-добрите лекари в царството пристигнали спешно, съвещавали се, умували, но нищо не могли да измислят – такава болест виждали за първи път. Първо пробвали да лекуват височайшата си пациентка с отвара от потни мишници, после – със стрити на прах нокти от козел, накрая прибегнали до най-силното познато лечение – плуване във вана с таратор, но страховитата усмивка така и не слизала от лицето на доскоро красивата принцеса. Тогава нейният баща, цар Подпръц, обявил, че онзи, който успее да излекува дъщеря му, ще се омъжи за нея и ще го наследи на трона. 
Хиляди кандидати се пробвали за вакантната длъжност "царски зет", но всички те се провалили на кастинга "Цар търси талант в медицината". Най-накрая се явил един немощен старец, навел се над принцесата, подшушнал ѝ нещо и тозчас станало чудо: грозната усмивка изчезнала от лицето на принцесата, слънцето изгряло заради нея, а от радост две реки тутакси потекли в обратна посока, отнасяйки в несправедлив водовъртеж 11 каякари. С други думи, красотата се върнала на принцескиното лице и всичко си се завърнало постарому. Като видял това, царят прехапал устни, но казал: „Царската дума на две не става – принцесата ще се омъжи за този старец!“ – след което свил устни и едва не заплакал, че дава дъщеря си на такъв дъртак. Принцесата погледнала баща си и го попитала: 
– Татко, защо плачеш?! Не се ли радваш, че отново съм най-голямата красавица на света?
Ще, не ще, царят ѝ разказал за обещанието, което бил дал публично. Принцесата едва не припаднала:
– Каквоо, дал си ме за жена на този некролог?! Че той ще умре, докато ме заведе в къщи,не виждаш ли, че едва го държат краката?! 
– Ами да не се беше засмивала, дъще! Какво пък толкова смешно ти каза този старец, че се разхили като пача?!
– Каза ми, че скоро ще стартира втори чалга канал.
В този миг "старецът" смъкнал маската от лицето си и се оказало, че това е самият...Фики Стораро, синът на цар Гьобек и царица Чалга. Той паднал на колене пред принцесата и казал:
-Прелестна принцесо, само албумите на Милко Калайджиев съм слушал повече от легендите за твоята красота, затова исках лично да се убедя в нея! Когато баща ти обяви, че ще те даде за жена на онзи, който те излекува, аз видях в това удобен случай да те видя отблизо. Тъй като не бях сигурен дали ще ми харесаш, се маскирах като старец, та ако не ми харесаш, и ти да се откажеш от мен. Но в мига, в който те зърнах, макар и с онази тъпа усмивка на лицето, веднага разбрах, че точно теб съм търсил през целия си живот! Искам да ми станеш муза, искам да ти посветя песен, искам да се обичаме, докато светът ни раздели!
Принцесата казала:
– Виж сега, освен, че си чалгар и вониш на пържен лук и ти миришат краката – добре, че почти ги нямаш – се обличаш отвратително! Все пак това аз те харесвам, защото благодарение на твоите песни моите поданици разбират какво е наказание. Думата на баща ми на две няма да сторя и ще се омъжа за теб, но искам да преминеш едно последно изпитание – да видя готов ли си да се бориш за любовта си, тоест – за мен!
Фики Стораро реагирал на момента:
– Каквото кажеш, моя прелестна бъдеща жено, за теб съм готов на всичко!
Тогава принцесата заповядала да завържат бъдещия ѝ жених за едно дърво и му пуснала „Оловният войник“ на Тангра. Под въздействието на истинската музика тялото на Фики се загърчило, а от устата му излязла бяла пяна. На припева колабирал, а до втория куплет вече бил мъртъв.
Така принцесата избегнала нежеланата за нея женитба, а и царят не нарушил обещанието си. Тя доживяла до дълбоки старини, никога не се омъжила, редовно изтезавала поданиците си с песните на Малина, а когато се разболяла от тежка, нелечима болест, си пуснала „Издислав“ и умряла, без да се мъчи.