„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, а е копирал гримаса, ще разбере моето огорчение. Какво ли ще стане, казах си тогава, ако с някакъв трик успея да сваля това лазурно небе долу, че да стъпят върху него калните крака на селяните и биволите с тежките си копита. Знаете ли при такъв трик колко много светлина би се процедила от всяка гънка на дрехите, от всеки поглед, колко много би омекотил този лазур небръснатите лица и гримасите.”
(Йордан Радичков)
Балончетата на кваса се издигаха на повърхността. Движеха се като балеринки, стрелваха се по ъглите на коритото и току надигаха раменца и се пукваха под ръцете на хлебаря. Тестото надуваше бузи като набозало се пеленаче. И опъваше крачета и ръчички, та с доволство се свиваше на топл ...