31 дек. 2012 г., 20:22

Фрагменти 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
582 0 0

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо? 

 

Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност. 

 

Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?

 

Искам да се вкопча в нещо непроменливо; искам да хвана един миг и да го задържа. Но да е правилният миг. Да е щастлива вечност. Искам вечния комфорт на една любов, която е сигурна; на щастие, което идва, за да остане завинаги... поне... докато вибрирам  аз - Дисхармонията в хармоничното Цяло, Малкият хаос. 

© Цвет Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??