Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо? 

Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност. 

Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?

Искам да се вкопча в нещо непроменливо; искам да хвана един миг и да го задържа. Но да е правилният миг. Да е щастлива вечност. Искам вечния комфорт на една любов, която е сигурна; на щастие, което идва, за да остане завинаги... поне... докато вибрирам  аз - Дисхармонията в хармоничното Цяло, Малкият хаос.