Гадният сън на едно айти
Преразказ по снимка: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=289262
Гадният сън на едно айти
Голата мацка се превъртя в графичната платка на видеосъзнанието му, но невронните му кондензатори бяха тотално бластирали и изпаднали в състоянието burnout. В дъното, откъм страната на капачката, с която ги херметизираха fuzz производителите, имаше не просто влакънца и мъх, а нещо наподобяващо една гадна трева, от която някога правеха яки конопени въжета за корабни цели. Въжета, с които големите скапани кораби се вързваха за кнехтовете на калния гаден порт, покрит с жито, ечемик и още такива неща, а сега същата трева се използваше за малко по-така цели. Та май затова му се беше влайнарил сутрешният начукан животец – снощи издуха бая от тях и накрая май ги покри с бутилка от онова, дето уж беше бяло, ама танинецът му се чувстваше като на асеновградския, ама от ’69. И сега цялата му памет беше с абсолютно случаен достъп, с многократни прекъсвания и без връщане към основната програма. Субрутината „екстремални емисиии на жлъчните джусове” беше тотално зациклила. И айтито беше дежурно по поделение „лаватори” от ∞ време.
Ако си мислите, че айтито е съвсем неадекватно и не знае какво е това ‘69, и му прощавате, защото такива са му пропъртите, не сте прави. То съвсем не си мислеше за сутри и ками, а за маврудеца (за истинския, за който нашето айти беше чувало само приказки и си мислеше, че са фантастични разкази). То си мислеше още за времето и калта на великата млечна ферма, близo до градчето Woodstock, когато бащата и майката на неговите родни производител-архитекти бяха луди по онзи тогава 25-годишен негър с китарата-Jimi, който издуха тази китара и всичко друго на 27 (тогава негър си се казваше негър, и педераст – педераст, и даже МЛК предрече, че негър ще е президент). Те бяха луди и по всичко що беше R&R и цветя с правене на любов. И я правеха без war, и двамата по на 16. Та може би затова репродуктираха малко погрешни производител-архитекти на нашето айти. Та тези, последните, производител-архитекти, го произведоха и него около ’87.
И сега се чудеха как да го накарат да разбере, че голите мацки не са виртуални, и че влакънцата от електролита (който трябваше да е мокър, защото все пак е електролит, ама той не си знае задълженията още от същите тези ’60-те, когато почна да става все по-сух) на кондензаторите не са трева.
Изведнъж се стресна силно – видеоплатката беше станала много гореща и се опитваше да го хване в яка хватка, като му подаваше 5 D реалност. Голата мацка от монитора имаше резолюция повече от 1920x1200 и тя все повече се увеличаваше. Измеренията ú в D реалността – също. Започна да го приближава. Обхвана го с крака, хвана го с ръце, почна да шари с тях на място, дето само той си знаеше, че го има, пък то взе да се увеличава неконтролируемо. Тя пък взе да става все по-топла, все по-топла, гореща – ужас! Вероятно вентилаторът ú се беше повредил и процесорът щеше да гръмне всеки момент. Трябва да я шътдаунне незабавно! Няма време! Внезапно мълния проби невронния му рам и се сети – кондензаторите! О, Боже! Пробитите, бърнаутнати кондензатори! Бяха стопирали юпиеса и целия вътрешен пауър съплай! А тя го обхвана, погали, целуна на много места, направи някои неща, които се правеха с неконтролируемото му увеличение и той избухна в ужас от невероятната осмоза и дифузия на електролитите – тези електролити не бяха от бърнаутнатите кондензатори! И всичко това без пауър съплай!!! О, какъв гаден сън!
Ама защо електролитите ги имаше по леглото му и голата мацка беше с толкова висока резюлюция до него, без монитор! Полудяваше! Трябва да иде на лекар! Никога повече трева от бърнаутнати кондензатори. Особено от графична видеоплатка.
Посвещам на всички любители на чистия български език.
Безжичен
©Безжичен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Безжичен Все права защищены
... А и беше забавно за моите млади колеги, навътре в новите изчислителни (както бих казал аз, леко дефазирания) или ICT технологии(както биха казали тези, на които е посветено това леко шаржиращо писание)...2
