Герой

Героя,

не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!

Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена за него каруца - с дебели железни табани!... През дерета и тепета, по калния до колене черен път, той тегли тежката каруца към града натоварена с десетина петдесетлитрови гюма с мляко, а на връщане, мъкне цвик за прасетата на кооператорите, дето ги отглеждат с цел подобряване на благосъстоянието си…

Всяка заран, след като изчисти и нахрани животните, баща ми, отваря млекопункта и събира млякото от дойните животни, отглеждани за лични нужди, което държавата ежедневно изкупува за жълти стотинки.

С приходите от мляко и месо, хората издържат децата си щом тръгнат на училище в града, защото текезесето пари не дава, а само продукти в натура и то накрая на годината, а в града, за да гечендисваш[1] някак си, трябват парички…

Освен мляко „бият” и масло, което всяка събота продават на пазара – после оставят някой лев на децата, съберат мръсните дрехи за пране и пак шест километра обратно пеша.

Преди да основат текезесето беше лесно – всяка къща си има магаренце… Добре, ама сега станаха лукс – няма фураж, а цяла зима яде наготово, пък не ти дава ни мляко, ни вълна, ни месо! Макар, че напоследък излезе мода да ядем и магарета – месото им се оказа не толкова лошо! Сега пък, като се почнаха едни пладнешки кражби на магарета!…

Всяко семейство, отглежда по една крава или биволица, десет овце и до две прасета – повече не разрешават… След година кравата дава приплод, а овцете поне петнайсет агнета, които държавата изкупува и осигурява фураж на ниска цена.Така селянина работи от тъмно до тъмно, но консумира истинско мляко, месо, сирене и носи дрехи от чиста вълна…

След като влезе в сила Постановление 21 от 1963 г., вече може  да се отглеждат и повече животни, но нямаш право да наемаш работна ръка, освен хора от семейството – така държавата недвусмислено ти казва: яжте, пийте, множете, но без експлоатация!

Та, думата е за Героя, млекарския кон. Всичката млечна продукция от овце, крави и биволици на цялото село се пренася от него. Няма друго животно, дето ще издържи на това ежедневно натоварване… Преди него имаше и други коне, но всички през зимата не издържаха - разболяваха се от изпотяването, хващаха пневмония и ставаха зян…

При Героя, няма пет-шест!... Той е гаранция за сигурен транспорт – без него хората трябва да ходят всеки ден с тенекиена туба на гръб до града...

Един ден другарката Жекова ни преподава урок за Митко Палаузов. След като цел час ни обяснява, аджеба какво е героизъм, накрая попита:

- А сега деца, кажете ми, какво е герой?

Ангелчо скочи и дигна ръка:

- Герой, другарке, е млекарският кон!…

[1] Гечендисваш – живееш.