27 нояб. 2020 г., 12:41

 Гибелта на една империя-част 11 

  Проза » Рассказы
421 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

-Мръсна свиня! Как можа да го направиш в собствения ни дом! Не мога да те гледам! Не ти ли беше достатъчно да профукаш всичките ми пари? Не, трябваше да ме унижиш по още по-гаден начин! Мразя те! До дъното на душата си!

-Престани да крещиш! Старанията ти са напразни. Нямаш публика тук.

-Само това ли ще кажеш? Ти си отвратително животно! Безчувствена гад! Тя спи в моето легло, урод такъв! Как можа да ми го причиниш! Ами гнусотията , която си извършил? Или ще прехвърлиш вината върху нея? Има повръщано из цялата къща! Колко пиян трябва да си, за да не уцелиш тоалетната? Не, не издържам повече!

-По-тихо ти казах! Ще я събудиш!

-И какво? Тя по-важна ли е за теб от мен? Аз съм ти съпруга, за Бога!

-Интересно, че го казваш. Не се държиш като омъжена жена. Не и когато мърсуваш с Димитър, докато жена му е заключена в спалнята си след поредния побой.

-Брат ти е сто пъти повече мъж от теб! Затова съм с него! Ти си мухльо! Никога не съм значела нещо за теб! Интересуват те само изобретенията ти и как да прекараш повече време в казиното!

-Можеше да е различно ако проявяваше повече интерес към мен като личност, а не като към златна мина. Е, щом ти харесва да бъдеш една от боксовите круши на Димитър, няма да ти преча.

-Мръсник! След днешната случка имам пълното основание да ти искам развод!

-Ще ти го дам с удоволствие! Даже се надявам официално да се обвържеш с любовника си побойник, за да остави намира Яна. Дори тя не заслужава подобно отношение.

-Ще си платиш за това! Още не знам как, но ще си платиш!

Мила се изстреля като тапа навън. Седна в личния си автомобил и отпраши в неизвестна посока. Атанас въздъхна и взе телефона си. След като го включи видя, че има доста пропуснати повиквания от началника на отдел "Вътрешна сигурност". Затова му се обади сам. Включи на високоговорител докато се вкарваше в ред след запоя. Започваше нов ден, а с него идваха и новите предизвикателства.

-Да, господин Чакъров?- се чу отсреща на линията.

-Търсил си ме, Симеонов.

-Да, исках да ви кажа, че открихме виновника за аварията.

-Нима? Добре, идвам възможно най-скоро. Не предприемайте нищо без мен, ясно?

-Разбира се, господине!

Атанас затвори и беше готов да захвърли телефона си, но се замисли. Набра друг номер и изчака.

-Здравейте, обажда се Атанас Чакъров. Имам нужда от услугите ви. Да, основно почистване и пране. Да, ще изчакам.

Няколко минути по-късно, вече чист и спретнат, той напусна дома си, оставяйки ключовете на външната врата като не пропусна да предупреди охраната на портала, че очаква служители на фирмата за почистване да го посетят.

 

-Госпожице! Извинете за безпокойството, но ни е поръчано основно почистване. Господин Чакъров не ни предупреди, че в дома му е останал някой. Дали ще ви е удобно да се преместите във вече почистена стая?

Мозъкът ми заработи бавно като ръждясал механизъм на стар часовник. Чакъров-пиене-легло-чистачки. И аз-по бельо в леглото. Логическата връзка между събитията рязко ме отрезви.

Изтръпнах. Боже, каква глупост съм извършила? Нали не съм...

-Искате ли да ви донеса вода докато се обличате?

Погледнах към стола на тоалетката. Дрехите ми бяха на него и изглеждаха чисти и отлично изгладени.

-Не, благодаря ти... Мира! Сама ще се оправя.

Момичето беше изпълнително и готово на всичко, за да получи някой бакшиш върху стандартнота заплащане. Явно не разбра, че не съм от хората, за които работи.

Облякох се набързо и точно, когато започнах да полагам безплодни усилия да преборя махмурлука си, телефонът ми звънна.

-Ало?

-Лиза? Къде се губиш, бе момиче! Имам нужда от теб веднага! Емилия е в безсъзнание. Не знам какво да правя! Не знам и от колко време е така!

-Извикахте ли "Спешна помощ"?

- Да, но ги чакам вече двайсет минути. Нямали свободна кола.

-Добре. Идвам по най-бързия начин.

Хванах такси и след още двайсет минути бях в резиденцията на Чакърови.

Емилия лежеше в леглото си в абсолютно безпомощно състояние. Не реагираше на болка. Едва дишаше. И пулсът и се усещаше слабо. Направих бърз преглед и стигнах до извода, че е предозирала с упойващи вещества.

-Господин Чакъров, обърнете я на една страна. На лявата е по-добре. Аз ще се опитам да предизвикам повръщане, но трябва да внимаваме да не се задави, защото ще се задуши.

Вълкан Чакъров се подчини. Правеше точно, каквото му казвах и помогна доста. Може да се каже, че до идването на спешния екип закрепихме положението.

-Моля те, ела с мен в болницата! Ти знаеш какво да кажеш там, а и ще ти дадат по-подробна информация.

Какво да се прави-дългът си е дълг.

Не бих могла да откажа помощ на някого, който се намира в нужда. А имах вина в случая. Ако бях на място, вместо да се занимавам Бог знае с какво в чужда къща и с чужд мъж, вече щях да се разхождам на воля и да си търся нова работа.

Или пък не? Нали исках да разбера истината? Сериозно ли го казах снощи или тръпката от алкохола ме накара?

Засега щях да остана. Поне, докато не се изясни ситуацията с Емилия.

Приеха я веднага в токсикологията. Усилията ми се бяха увенчали с успех и не се наложи да я поставят на апарат за дишане. Щеше да полежи ден-два и да я изпишат.

Обяснявах на Вълкан Чакъров всичко това, когато в клиниката влязоха един след друг Димитър и Атанас.

-Татко! Къде е мама? Как е?

Димитър изглеждаше видимо притеснен, докато брат му демонстрираше абсолютно спокойствие.

-Ще се оправи. Благодарение на бързата реакция на Лиза, няма да има последствия.

-Отровила се е, така ли?

-Да, Атанасе! Отровила се е! Заради вас-двамата! И заради глупостите, които не спирате да вършите!

-Тя ли ти го каза? Защото ако е така, явно не е била толкова зле.

-Ти въобще мислиш ли преди да говориш? Имай поне малко срам! Точно твоя е най-голямата вина. Ако не и беше наговорил всичко онова снощи...

-Казах истината и не смятам да се отричам от думите си.

-Вън! Махни се от очите ми! Иначе не отговарям!

И Атанас не отговори. Обърна се и излезе. Димитър остана да обсъжда нещо с баща си и аз използвах момента да последвам навън снощния си другар по чашка. Намерих го в двора на болницата.

-Господин Чакъров!

Той се обърна рязко към мен. В ръцете му имаше димяща цигара.

-Мислех че сме се разбрали по въпроса как да ме наричаш.

-Аз... За снощи... Искам да ви кажа, че ми е страшно неудобно. Извинявайте за всичко и...

-Недей! От доста време не си бях прекарвал толкова добре в компанията на жена. Ха! Да не би да се изчерви? Спокойно! Нищо не е станало. Освен това, че благодарение на твоето пиянство най-после се наканих да извикам чистачки.

-И не съм... сме...

-Не. Беше твърде пияна, за каквото и да било. А и накърни самолюбието ми, но за това друг път. Както и да е, искам да те попитам нещо.

-Ще остана. Засега.

-И това, но и друго исках да разбера. Според теб колко точно хапчета е изпила майка ми?

-Недостатъчно, за да е необратимо. Дозирала е точно, колкото да ви изплаши.

-Но не и за да умре.

-Не. Със сигурност.

-Така си и мислех. Между другото: Честито! От днес се водиш пълноправен член на борда на директорите на завода.

-Как така?

-Изглежда, че майка ми ти е прехвърлила своя дял и вече ще заемаш мястото и в съвета.

-Не!

-О, да! Нали ти казах-родителите ни се опитват да ни дадат още един от уникалните си уроци. Нямам търпение да видя реакцията на Димитър. Това ще е безценно.

За пръв път в живота си не знаех какво да кажа. Нищо нямаше да е уместно.

Но разбрах със сигурност едно- че в това семейство имат с какво да ме изненадат.

» следваща част...

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??