Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. Стана ѝ леко неприятно, защото колежката математичка с цели шест години по-голяма от нея, спокойно си преподаваше и никой не я закачаше с предизвестия и разни подмятания за възраст. Но мъжът ѝ беше заместник кмет, няма как да ѝ се случи такова нещо.
Вера подписа предизвестието, влезе в час, предаде си стриктно урока за Е. Станев и си излезе. В кабинета по литература се преоблече , обу ниските топли ботуши, които през цялата си учителска кариера винаги събуваше когато е в училище. На работа винаги беше с копринени черни чорапи и черни лачени обувки. За нея литературата беше място, в което душата ѝ се възраждаше, всеки ден, всеки час, независимо дали я преподава или я поглъща. Обожаваше книги ...