Роджър бе тръгнал преди цели три часа,яхнал своя бурен, черен кон - красавец. В него преливаха всякакви чувства от бушуващи емоции - гняв, ярост, страх да не изгуби още един важен за него човек. Имаше оредена среща с Госпожа Родрекинес или по-точно,наглата му братовчедка,Амелия. Препускайки бързо и диво,заедно с разпиляния вятър в косите му, през главата му минаваха толкова много мисли - за Алис, за това дали е редно той да се влюбва в нея,за това дали да й признае, че сериен убиец,крадец и изнасилвач, мислеше за Маркъс,за неговото убийство, за това как е могло да стане и най-вече, кой би могъл да го убие-отговорът на загадката бе вече прекалено ясен - Амелия. Той трябваше да се отърве от нея, на всяка цена! Дълго обмисляше тази своя идея-не му беше трудно това да убие за пореден път пореден човек, не му и пукаше, че тя му бе братовчедка и че трябваше да галопира чак до края на града, за да я убие, тъй като тя живееше в имение,също като него, но извън пределите, на края на града. Беше му трудно само едно нещо-да намери смелост и решителност да погледне любимата си в очите и да я докосне за пореден път,струващ му се всъщност  като първи,невероятен път, с ръцете, които е убил….за пореден път. С ръцете, които са крадяла,които е изтезавал други. Но нямаше как. Амелия застрашаваше сериозно Алис и много добре знаеше, че тя бе неговата слабост.Той не можеше повече да рискува нито нейния живот, нито на някой друг - било то от града, имението или пък селото. Бе готов да убие братовчедка си! В джоба на сакото си имаше малко ножче, с което смяташе да свърши престъплението.

    Накрая той пристигна у братовчедка си. Остана коня си и му нареди да чака там,пред имението на Госпожа Амелия Родрекиенес. Роджър бе посрещнат от слуга на Госпожата. Слугата го отведе право при нея. Тя бе в стаята си,говорейки на едната слушалка на стария,старовремски часовник. Като го видя,тя затвори и каза на прислугата си да ги остави сами.    

       -Защо уби Маркъс? Какво ти беше той направил?-попита с разярен глас Роджър своята братовчедка,Амелия. А тя,докато все още се гледаше в малкото огледало,което бе взела в ръка и нанасяше червило на устните си, най-невъзмутимо се засмя и отговори:

    - Не ти е било нужно дълго време,за да разбереш кой го е убил значи?

    -Дяволска жена! Как не те е срам! Ти отне един нечий живот,ти отне живота на един от моите прислуги,а той имаше близки и роднини,и несподелена любов!-изкрещя Господарят. 

    -О,чак сега ли ти запука за прислугата? Запукати едва,когато онова момиче дойде и ти размъти главата! И да,аз го убих,аз убих Маркъс Уилсън,никой друг,като изпратих мой човек да го блъсне и помете с кола-Аманда показа зъбите си на върколак. И сетне се обърна с гръб към Роджър. Възползвайки се от момента,той бързо спря кадарът на въртящата се,записваща лента,поставена в другия джоб на неговото сако,тихо натискайки едното оранжево копче-то бе за спиране на звукозапис. А другия,червен бутон,намиращ се до него,бе за включване и превъртане на самия запис. Мастарът се ухили широко и извади от другия си джоб ножчето,което сега носеше със себе си. Внимателно за пристъпа към обърналата се с гръб към него лейди и бързо с едната си ръка запуши устата й,за да не изкрещи. С другата...той я прободе в сърцето и корема. За съжаление,не бе още приключил. Трябваше да убие и прислугата,за да не го издаде. По същия начин както при Родрекинес,той се промъкна тайно зад гърба на прислугата и...я очисти,пробождайки я също като нейната зла,но все пак,нейна Господарка-в сърцето и корема. Прислугата-жена,на 63,падна мъртва,окървавена. Сега,младият англичанин единствено трябваше да се погрижи да погребе телата в двора на чуждото имение,където се намираше,трябваше да почисти след себе окървавените следи,които отговаряха като сериозно доказателство,че престъпление се бе извършило,от сорт криминалност. Накрая,трябваше да смени всичките си дрехи-сакото,панталоните,ризата,вратовръзката-всички бе опръскано с кръв. Той отиде в задния двор на сградата,намери една градинарска лопата в градината и се върна с нея на същото място. Издълба две големи,големи дупки от пръст и кал,осеяна от много червеи пришълци,положи телата там и захвърли пръстта върху тях. Сетне,върху гробовете йм постави купища от камъни,храсти,трева и клонки,които бе намерил из тревистата,широка местност-един от многото плюсове,играещи важна роля в негова защита,в неговата игра. Върна се в имението и потърси банята. Влезе в нея и взе една намокрена кърпа. Избърса с нея кървавите,оставени следи,след което изсуши пода със сухи кърпи и напръска с някакъв препарат,за да не мирише на пролята кръв. Дрехи се бе взел заедно със себе си. Те бяха при неговия кон-отстрани на седлото,в една малка кутийка, си ги бе приготвил. Преоблече се и вече беше готов да се върне в своето имение,но за пръв път той почувства чувство на вина и разкаяние-нещо,което се случи за първи път в живота му,след като отне поредните два човешки животи. Той самият бе напълно променен и сега трябваше да се прикрие умело-и за чувството на вина,и за това,че харесва Алис. Роджър потегли обратно към своите далечни земи.