Г Н И Л О
Очуканият стар сив пикап „Шевролет Блейзър" лъкатушеше наляво-надясно и подскачаше нагоре-надолу из силно пресечената местност. Вече дори пътека не се забелязваше. Движенията на колата напомняха за тези на пожълтяло брезово листо, подхванато от студения и бръснещ ноемврийски вятър.
Спас Елефтеров, един от пътниците във возилото, се замисли за предимствата и недостатъците от това, че бяха тръгнали на лов точно с „Шевролет"-а на приятеля им Манол: „Боже, със сигурност няма да имам проблеми с бъбреците в близките година-две. Дано само не ми изпопадат пломбите, че онова тарикатче стоматологът ми ще ми съдере кожата".
Спас бе на 46 години, професор, преподаващ актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов". В същия ВУЗ, който той бе завършил преди цяла вечност, според собствените му сметки. При един от поредните подскоци на колата вътрешностите му се обърнаха:
„Не трябваше да пия толкова крушовица вчера. Киселините ми биха разяли дори титаний". - подсмихна се той.
Топчо, както г ...