4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хоризонталната равнина на сканиращия екран. Оглеждаше трикилометровите втвърдени плочи Сол-Иуме за пукнатини на молекулярно ниво.
Тя със захлас наблюдаваше как Хаволан овладява Прима-С.И. Механичната, бездушна скованост на огромния робот изчезна в мига, в който Хаволан влезе в аксесия с него. Движенията му, целия му облик придобиваше друга осанка под въздействието на одухотворения си оператор. Плавните манипулации, общата скорост на прехвърчащите в информационния хаос изчислителни процеси, синхронът… всичко това бе поето от Хаволан. Той крепеше поверените му подчинени в обща стабилност. Насочваше и обуздаваше индивидуалността на всички отделни елементи, и оформяше от тях здраво споен екип.
Нарк ...