Тази зима снегът не спря да вали. Ден след ден, час след час. В града не можеше да се види жива душа. Въздухът бе ледено студен - режеше лицето ти и късаше косата ти. Животните се бяха изпокрили по хралупите си. Хората не излизаха от домовете си със седмици. Всички пътища бяха затрупани. Прокълнатият сезон беше започнал. Навсякъде се носеше аромат на смърт - смърт, която щеше да донесе благоденствие. Жертвоприношение. Невероятно белият сняг сега беше покрит с червени следи кръв, които само след часове щяха да бъдат заличени. Също като човека, чийто живот беше отнет преди половин час.
По тези земи се вярваше, че убийството е свещен акт. Е, не всяко, но... всички мислеха, че снегът ще отмине, само ако има жертви. Затова студът в самите хора растеше.
Сега само лешоядите бяха толкова смели, че да обикалят онова място. Те обаче не знаеха, че нямаше да намерят нищо. Всички щяха да умрат от глад - и те, и хората.
Недалеч оттук, в замъкът Талуза, придворните се приготвяха за пир. Поредната поб ...