24 июн. 2010 г., 14:33

Градска трагедия 4

969 0 0
1 мин за четене

Когато мръсникът започна за разкопчава копчетата на палтото ми, аз успях да се извъртя, след което го одрах по бузата. Очите му се опулиха от изненада.

  – Кучка – изсъска той и ме перна през устата.  

  – Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусните му ръце.

  За моя изненада мъжът отстъпи назад. Предпазливо докосна одрасканата си буза, изгледа ме гневно, а после се обърна и се отдалечи с големи крачки.

  Силите изведнъж ме напуснаха. Облегнах се на дървото и бавно се свлякох надолу по ствола му, като стъпих здраво на левия си крак и плъзнах дясното си стъпало по заснежения асфалт. Болката беше непоносима, имах чувството, че в коляното ми са забити пирони. Загребах малко сняг и го струпах върху отока, издуващ дънките ми. Опитвах се по някакъв начин да се преборя с болката.

  Сетих се, че в дамската си чанта имам аспирин. Изсипах три таблетки в треперещата си длан и ги преглътнах с помощта на малко сняг. В този момент усетих, че устните ми започват да се подуват. Причината беше в шамара, който онзи ми беше ударил.   

  – Мръсник! – промърморих аз.  

  Направих една снежна топка и я допрях внимателно до устните си. Когато я отдръпнах, видях, че по нея има петънца кръв.

  Снеговалежът леко понамаля, но пък снежинките станаха по-едри. Отпуснах се, отдавайки се на съзерцание, и след известно време успях да прогоня лошите мисли от главата си. Болката в коляното утихна и постепенно се превърна в натрапчиво пулсиране.

  След известно време видях възрастна жена с бастун. Приближаваше се бавно към мен. Сърцето ми подскочи от вълнение, вярвах, че тя ще ми помогне.

  Размахах ръце.

  Жената се приведе над мен и ме огледа притеснено.

  – Мооля извиайте линека – изфъфлих аз през подутите си устни.

  Жената отстъпи стреснато назад, заобиколи ме, а после продължи по пътя си. Чух я да мърмори:

  – Само се напиват, наркотици смъркат, не работят. Хубаво, младо момиче, а се търкаля пияна по улицата. Чак не може да говори. А ние едно време...

  Идваше ми да се разкрещя, но се отказах. Сълзите отново потекоха по лицето ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хийл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...