Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те крачеха с крачки на Голиат, а аз на Давид. Бях малко и мързелив, не дотам гъвкав, щадях клиентите. Все пак на тях не им тежеше обременеността на колективното мислене. Аз никога не съм си падал по колектива, но не бях така устремен към успеха, а те притежаваха този заряд в излишък. Млади, образовани, много обаятелни, такива бяха в далечната 91 година.
Офисите ни се случиха един срещу друг. Народът се стичаше при тях като на петъчен пазар. Главният шеф, къдрав, много приказлив и вечно усмихнат. Малкият шеф, току-що уволнил се от казармата. С него ни делят двадесет години. Когато започнах преди три години във фирмата им, той ми каза, че тогава съм изглеждал много авторитетно в неговите очи.
- Май ...