Гражданската война
                                                                                (Разказ)

Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То бе високо, слабо. С черна като на гарван коса и очи, които като ги погледнеше човек, виждаше в тях огън, даже разгорели се огньове, пламъци. Бурна кръв течеше из вените на Кристиян. Той носеше своите черни дрехи и гледаше да се скрива от неразличаващите се- едно общество, в което живееше, и общество, в което живееше още едно такова, това на различаващите се.
Неразличаващите се бяха хора, които показваха своята голота на тялото наполовина. Бяха ,,хора-веселяци"- обичаха да ходят по дискотеки. Да слушат музика на долните страсти. След това да се напиват с най-долнопробния алкохол и души като тях. Повечето от тях водеха своя живот на грозна разкрепостеност: не правиха любов с човека, когото обичаха, задоволяваха само нагона си, пушеха и взимаха наркотици, които след това правеха опит да разпространяват. И...им се получаваше.
Различаващите се бяха хора-душици. Техен водач бе и той- младият Кристиян. Тези хора носеха също черни дрехи. И докато общността на неразличаващите се ги съдеше, че дори и ги наричаше ,,секта", въпросните хора, тези...в черна поезия, бяха точно обратното на това, което бяха лошите хора: добри, мили, възпитани, но подигравани и мачкани.
Един пореден ден- Кристиян седеше на своята маса в така нареченото убежище за своите хора. Край него стояха и те. Някои тихо си говореха помежду си. Други играеха на карти. Трети...слушаха тихо музика за душата: бавна, нежна, галеща ушите им.
Изведнъж чашата, която Кристиян бе оставил на масата, внезапно трепна. Водата от нея се разля. Водачът стана от мястото си. Неговото действие последваха и останалите.
-Водачо?-започнаха да шептят хората в черно.
Кристиян вдигна ръката си и показа дланта си- знак всички да запазят за момент тишина. Той се заслуша, най-вече в трептенията на сърцето си. Това беше неговата интуиция. Тя му подсказа, че нещо лошо се е случило с човек от тяхната общност.
- Мили мои...различаващи се, хора в черна поезия. Боя се, че имам лоша новина за вас- проговори едва водачът.

Лицата на момичетата и на момчетата пребледняха. Станаха като бели платна. Все едно бяха видели призрак.

-Имам предчувствие , че нещо лошо се е случило с някого от нас. Последвайте ме, за да видим дали все още имаме време да му помогнем, да го спасим!- с тези думи момчето в черно тръгна да излиза извън убежището. Последваха го неговите хора.

И когато излязоха отвън, видяха техни ,,брат" и ,,сестра" да лежат бездиханни на земята. До безжизнените им тела стояха и разкрепостените, лошите, неразличаващите се. Те говореха помежду си и се смееха щастливо.
Гняв обзе сърцата на различаващите се. И желание за мъст прелъсти чистота на душите им. Спусна се из вените им и замъгли зрението им. Плачеха тайно за кръвта на ближните си, която се спускаше ли, и спускаше по земята.
-Пуснете соколите! Доведете черния ми жребец! Вземете си лампите, като запалите огън в тях. Вдигнете знамената и се пригответе! - заповяда строго Кристиян на своите. И продължи. -Тази вечер се опълчваме за първи път на враговете си. Тази вечер нека да я наречем гражданската война, която ще ни отведе до нашата свобода!
Хората му кимнаха с глави- знак, че ще направят това, което той им е заръчал. Не след дълго ... се вдигна и гражданската война. Хората в черно летяха срещу враговете си, спускайки се към тях в гневен бяг като хищници над плячка. Соколи летяха над главите над всички. Огньове царяха из града. Къщи и зелена растителност пламтеше и умираше в яда на пламъци. По земята падаха часовници, счупени вече лампи. Знамена се вдигаха и надигащи се войове на хора, които се бореха помежду си. Кристиян, водачът, водеше своя отряд, своята общност към вражеската, с черния си кон.
Нощно време. Войната в града бе замряла. И двете общности бяха загубили свои близки и любими. Неразличаващите се се бяха предали. Те склониха най-сетне главите си и излязоха извън града. Бяха прокудени. Различаващите се тъгуваха за своите изгубени ближни, но и нададоха своя радостен вик. А в ръцете на младия водач бе кацнала една друга птица- гугутка. Кристиян разтвори внимателно своите шепи и птицата...полетя- знак, че всичко бе приключило. Поне...за сега.