Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
Той леко се зачуди и нищо не каза. После се загледа през прозореца. Навън природата се разлистваше и започваше нов живот. Някъде върху едно от растенията пълзеше много едра, тромава и цветна гъсеница. Беше толкова дебела, че едва се помръдваше. Но тя усърдно продължаваше по своя маршрут. Гонеше си целта и някак си запазваше баланса си, за да не падне.
- Знаете ли проблемът Ви не ми изглежда да е сериозен? – отвърна доктор Вайс. – Като цяло съм се срещал с къде по-тежки случаи в своята практика. Вие просто сте в лека форма на депресия или нещо такова. Може би трябва да Ви препратя към друг специалист.
- Така би било най-правилно – допълних аз. – Това звучи разумно.
Кабинетът му беше повече от ...