Хората винаги си тръгват...

( People Always Leave)

  Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! Това е толкова болезнено... Получава се един безкраен кръговрат. Чувствам се толкова изморена от него. Вече нямам сили... и само виждам преминаващите хора...
    Понякога си мисля, че сърцето ми сякаш е дървено... Отвън изглежда добре, когато хората влезнат вътре, е кухо... Стоят там известно време... оглеждат се около себе си... усещат колко е голяма студенината. Студено е, защото е празно... Там са само спомените ми и надеждите ми, които ме топлят нощем... Тогава те  разбират, че съм слаба... безсилна съм, защото нямам нищо... и разбиват всичко -  малкото, което е останало в душата ми... разбиват надеждите, мечтите ми... всичко, за което съм се борила... Тогава ме напускат... Тогава си тръгват... и взимат със себе си копнежите ми...
Преди да ме напуснат съвсем, те  издълбават имената си върху дървеното ми сърце и тези имена, спомените... и всичко останало, никога не биват заличени, когато хората ме напуснат, защото те винаги го правят... Понякога съжалявам, че не съм от хората, които просто идват и си отиват... На моменти ми се иска да бъда... но странно защо, не успявам... не мога просто да с тръгна, а толкова много ми се иска... да отида някъде, където никой няма да знае, че съм... Да бъда някъде, където ще открия тази част от себе си, която не знам къде е... (може би хората, които си тръгват от мен, са я взели заедно с тях... а след това, са я захвърлили, защото не им е нужна... ) Може би, ще взема с мен най-добрия си приятел - плюшеното ми куче и заедно ще заминем за някоя друга планета, където ще се скрием от болката... Някъде, където ще избягам от омразата и лицемерието, криещи се в очите на хората... Някъде, където ще се скрия, и вече Те няма да могат да ме напускат... и ще взема кучето си, за да не ме настигне и самотата, защото Тя е единствената, която никога не не си тръгва...

    И когато всъщност дойде този момент, в който ще избягам, може би ще стана малка част от хората, които винаги си тръгват... но един ден, когато събера мислите си... и успея да разбера и да намеря себе си, ще стана и малкото хора, които напускат, а после се връщат, за да накарат хората да  ценят по-добре това, което имат до себе си...

   И... ако наистина цените нещо, не го оставяйте просто да си тръгне, защото в повече случаи няма да се върне...

( But sometimes they come back)