30 июн. 2019 г., 08:53

Храбрият оловносив прах

504 1 3
2 мин за четене

 

               Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля от пътуване или от скръб кой знае? 

                                                                                                                                                Ханс Кр. Андерсен

 

  Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.

  В стаята мухълът попристегна мъхести петна и запълзя по премръзналия тапет. Прахът под дивана се спотайваше, защото се страхуваше от метлата, която му приличаше на слънчоглед. Не искаше да бъде изваден наяве и да заблести в слънчевозлатно. Сприятели се със стъкленото топче, което преди много години се беше търкулнало под дивана и там си остана. Момченцето на стопаните го търси дълго, защото беше любимото му, с наситен цвят на морска вълна и с мехурчета във вътрешността, но така и не го откри. Топчето и прахът си бъбреха за туй-онуй, а прахът разказваше на наскоро изработената детска играчка за старите дни: как бедното семейство се беше нанесло в стаичката, как едва свързваха двата края, как бащата се прибираше късно вечер, уморен и отчаян, как майката прекарваше часове в чистене на чужди къщи. Затова пък прахът си живееше необезпокояван под дивана и само мухълът го конкурираше с вездесъщата си неизтребимост.

  Минаха години. Един ден прахът дочу силно и дрезгаво бучене, което приближаваше все повече, и изтръпна. После всичко се случи много бързо. Изневиделица изникна ужасяващ, извиващ се хобот с четка накрая и финият оловносив обитател на поддиванието, без да успее да отрони и звук, потъна в отворената му паст. После прахосмукачката чинно продължи с почистването.

  Прахът в утробата й се вълнуваше. Сбогом, уютен дом, плесенясал тапет, любимо стъклено топче! Сбогом, оръфани пантофи, чести и желани гости, сбогом, самотен скъсан чорап! Заминавам на пътешествие с шарения боклукчийски камион! Ще видя свят стотици найлонови торбички, полуразложени остатъци от храна, разказващи за величието на пищни трапези, горди, изпочупени електроуреди и дори може да срещна и някой изкорубен, бил някога високопоставен, диван! После пътешественикът по неволя, изсипан в кофата за смет, се усмихна доволен и с прекрасно предчувствие за бъдещето, заспа с мечти за удивителния боклукчийски камион. И сънуваше цветни полиетиленови сънища.

  Пролетта, Лятото, Есента и Зимата не знаеха за неговите вълнения. 

 

 

29.06.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...