Храбрият оловносив прах

               Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля – от пътуване или от скръб – кой знае? 

                                                                                                                                                Ханс Кр. Андерсен

  Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.

  В стаята мухълът попристегна мъхести петна и запълзя по премръзналия тапет. Прахът под дивана се спотайваше, защото се страхуваше от метлата, която му приличаше на слънчоглед. Не искаше да бъде изваден наяве и да заблести в слънчевозлатно. Сприятели се със стъкленото топче, което преди много години се беше търкулнало под дивана и там си остана. Момченцето на стопаните го търси дълго, защото беше любимото му, с наситен цвят на морска вълна и с мехурчета във вътрешността, но така и не го откри. Топчето и прахът си бъбреха за туй-онуй, а прахът разказваше на наскоро изработената детска играчка за старите дни: как бедното семейство се беше нанесло в стаичката, как едва свързваха двата края, как бащата се прибираше късно вечер, уморен и отчаян, как майката прекарваше часове в чистене на чужди къщи. Затова пък прахът си живееше необезпокояван под дивана и само мухълът го конкурираше с вездесъщата си неизтребимост.

  Минаха години. Един ден прахът дочу силно и дрезгаво бучене, което приближаваше все повече, и изтръпна. После всичко се случи много бързо. Изневиделица изникна ужасяващ, извиващ се хобот с четка накрая и финият оловносив обитател на поддиванието, без да успее да отрони и звук, потъна в отворената му паст. После прахосмукачката чинно продължи с почистването.

  Прахът в утробата й се вълнуваше. Сбогом, уютен дом, плесенясал тапет, любимо стъклено топче! Сбогом, оръфани пантофи, чести и желани гости, сбогом, самотен скъсан чорап! Заминавам на пътешествие с шарения боклукчийски камион! Ще видя свят – стотици найлонови торбички, полуразложени остатъци от храна, разказващи за величието на пищни трапези, горди, изпочупени електроуреди и дори може да срещна и някой изкорубен, бил някога високопоставен, диван! После пътешественикът по неволя, изсипан в кофата за смет, се усмихна доволен и с прекрасно предчувствие за бъдещето, заспа с мечти за удивителния боклукчийски камион. И сънуваше цветни полиетиленови сънища.

  Пролетта, Лятото, Есента и Зимата не знаеха за неговите вълнения. 

29.06.2019