3 февр. 2022 г., 21:48

Храмът

627 0 2
1 мин за четене

         Преди около месец посрещнахме Святото Рождество, а скоро ще наближи Възкресение Христово ... Помня, по време на  тези празници, при настъпване на демократичните промени маса народ се стичаше в центъра в старинния храм, който   посещавам не само по празници ...                       А напоследък намаляват  миряните, молещи се за здраве и опрощение на греховете в Светата обител - вероятно с намаляване жителите на града ни ... На литургиите в неделя, заставайки по навик отзад, неусетно забелязвам влизащите със страхопочитание все постоянни богомолци - едва петнадесетина, а понякога и по-малко ... Повече възрастни жени и няколко по-млади мъже ... Родители с деца почти не идват. Но наскоро млада жена предизвика възхищение с трите си около 4-6 годишни деца - смирена радост близо два часа  ... Не рядко в неделя в Божия мир  се озовават за малко и вярващи, с молитва  да се прекръстят и да запалят свещ ... В края на Светата литургия, от постоянните черкуващи се пристига мъж с навика си от фитнеса, май заместващ понякога поклоните с гимнастика. Свещениците се отнасят свойски към него – може  би да спонсорира църквата ... Но, освен прекрасните оригинални икони и неделната служба, в храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ за мен  най-впечатляващ е великолепният църковен хор. Акустиката е уникална, а певците вероятно са от Операта в нашия град. С божествените си ангелски гласове те създават изключително въздействаща атмосфера ... Слушайки ги, може и да е пресилено, но ме пренасят като че ли в Рая приживе. Дори, дано не е богохулство, заради тях християните биха могли да  посещават по-масово храма по време на неделното  богослужение ... Да, напоследък сме в непрекъснати епидимични и всякакви кризи, но точно поради това нека се стреснем ... И да си припомним, защо у нас православни храмове като Плевенския, са полувкопани в земята ... Не е ли вярата, която не веднъж ни е спасявала ... Божии чеда сме ние, грешни и временно сме тук ... Постоянно нека го помним и да сме готови за Там ... И не единствено по празници да сме с молитвите си в Божия дом ... С вяра, благодарност и любов ... !                                                                                                                                   Дорагеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...