3.02.2022 г., 21:48

Храмът

628 0 2
1 мин за четене

         Преди около месец посрещнахме Святото Рождество, а скоро ще наближи Възкресение Христово ... Помня, по време на  тези празници, при настъпване на демократичните промени маса народ се стичаше в центъра в старинния храм, който   посещавам не само по празници ...                       А напоследък намаляват  миряните, молещи се за здраве и опрощение на греховете в Светата обител - вероятно с намаляване жителите на града ни ... На литургиите в неделя, заставайки по навик отзад, неусетно забелязвам влизащите със страхопочитание все постоянни богомолци - едва петнадесетина, а понякога и по-малко ... Повече възрастни жени и няколко по-млади мъже ... Родители с деца почти не идват. Но наскоро млада жена предизвика възхищение с трите си около 4-6 годишни деца - смирена радост близо два часа  ... Не рядко в неделя в Божия мир  се озовават за малко и вярващи, с молитва  да се прекръстят и да запалят свещ ... В края на Светата литургия, от постоянните черкуващи се пристига мъж с навика си от фитнеса, май заместващ понякога поклоните с гимнастика. Свещениците се отнасят свойски към него – може  би да спонсорира църквата ... Но, освен прекрасните оригинални икони и неделната служба, в храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ за мен  най-впечатляващ е великолепният църковен хор. Акустиката е уникална, а певците вероятно са от Операта в нашия град. С божествените си ангелски гласове те създават изключително въздействаща атмосфера ... Слушайки ги, може и да е пресилено, но ме пренасят като че ли в Рая приживе. Дори, дано не е богохулство, заради тях християните биха могли да  посещават по-масово храма по време на неделното  богослужение ... Да, напоследък сме в непрекъснати епидимични и всякакви кризи, но точно поради това нека се стреснем ... И да си припомним, защо у нас православни храмове като Плевенския, са полувкопани в земята ... Не е ли вярата, която не веднъж ни е спасявала ... Божии чеда сме ние, грешни и временно сме тук ... Постоянно нека го помним и да сме готови за Там ... И не единствено по празници да сме с молитвите си в Божия дом ... С вяра, благодарност и любов ... !                                                                                                                                   Дорагеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...