Хризантемов дъжд
Не съм и очаквала, че един ден ще стигна дотук...Но ето. Водопадът от сивота се излива върху мен. А как само ми липсва онази красива илюзия, стопляща съзнанието ми...
Останах там... сред полята от слънчогледите на любовта. Онези жълти цветя, които толкова обожавах. Може би е време да оставя вятъра да издуха останките от тях...
Зимата е тук. А вече и старото ми палто не ме топли... Задухват първите студени ветрове. Гола земя. Опустяла. Такава ли е душата ти наистина?
Хризантемовият дъжд се излива над мен. Мога да избягам. От себе си, от нежността, която изпитвах към теб... Или да се потопя... в очите ти, усмивката, която рядко виждах, гласа ти...
Лятото е далече, далече оттук. Някъде на юг. Там, където бризът на страстта стопля душата ми, а шумът на вълните я приютява. Там на моста, където прегръщам думите ти, а бледата Луна завижда за новата ми дантелена рокля. Където лежим върху пясъка, вперили очи един в друг. А всяко твое докосване ме отдалечава от брега... Където „твоето синьо“ излиза на повърхността, за да достигне дълбините ми...
Минало несбъднато, бъдеще невъзможно или далечна реалност? Не знам... изборът е твой...
Не ме оставяй сама под хризантемовия дъжд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Есенен блян Все права защищены
