И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двамата осъзнаваха, че това е грешно. Гъвкавото ù тяло съблазнително се допираше до неговото, пръстите ù нежно откопчаваха ризата и оставяха ноктите да се движат по гърдите му, устните ù шептяха нечути слова… Но нямаше нужда и да бъдат пробутани в ушите му. Той знаеше какво му казва, тялото ù говореше, а и неговото също.
И двамата разбираха, че не е редно. Големите му длани внимателно преминаваха по бедрата ù, пръстите премахваха малки копченца, а устните му сякаш се бяха впили в шията ù. Харесваше му да усеща свежия ù аромат на нещо сладникаво - все едно беше нещо детско. А може и в действителност да представляваше нещо бонбонесто - та тя беше на 16!
Роклята ù съучастнически се плъзна надолу и се разстели върху тъмния килим, постлан върху твърда редица от дървени плоскости. Тялото ù потрепери леко и се предаде в мъжките ръце без да се нуждае от повече силни убеждения. Пръстите му обходиха страстно всяко кътче от нейното крехко тяло, докато тихите ù стонове не превъзбудиха и самия него. Бутна я на леглото.
А и двамата знаеха, че тя е малка…
© Радомира Димова Все права защищены