15.01.2011 г., 17:33

И двамата знаеха...

1.1K 0 2
1 мин за четене

 И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с  нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.

 И двамата осъзнаваха, че това е грешно. Гъвкавото ù тяло съблазнително се допираше до неговото, пръстите ù нежно откопчаваха ризата и оставяха ноктите да се движат по гърдите му, устните ù шептяха нечути слова… Но нямаше нужда и да бъдат пробутани в ушите му. Той знаеше какво му казва, тялото ù говореше, а и неговото също.

 И двамата разбираха, че не е редно. Големите му длани внимателно преминаваха по бедрата ù, пръстите премахваха малки копченца, а устните му сякаш се бяха впили в шията ù. Харесваше му да усеща свежия ù аромат на нещо сладникаво - все едно беше нещо детско. А може и в действителност да представляваше нещо бонбонесто - та тя беше на 16!

 Роклята ù съучастнически се плъзна надолу и се разстели върху тъмния килим, постлан върху твърда редица от дървени плоскости. Тялото ù потрепери леко и се предаде в мъжките ръце без да се нуждае от повече силни убеждения. Пръстите му обходиха страстно всяко кътче от нейното крехко тяло, докато тихите ù стонове не превъзбудиха и самия него. Бутна я на леглото.

 А и двамата знаеха, че тя е малка…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радомира Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм, прави сте, но е вдъхновено от мои връстнички. За мен това е настоящата реалност.
  • чудесно написано, само дето звучи малко... педофилско

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...