Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя зимата. Като падне снегът още през ноември в планината, та чак до април остава. Трудно беше. Свиваше се всичко в ледената му прегръдка. Живеехме ден за ден, защото сякаш всичко замираше през тези пет – шест месеца. Чакахме нетърпеливи да дойде пролетта. Скучно беше. Въртяхме се из къщи с Емине, плетяхме нещо, шетахме. Когато татко излизаше, мама ни пееше и ни учеше на песни. Гласът й беше хубав. Да се чуди човек в такава дребна жена, какъв силен глас се крие.
Събудих се рано. Още не беше се съмнало, но ми стана студено. Печката беше загаснала, а стъклата на прозореца бяха покрити с ледени рисунки. Дръпнах козяка над главата си и притворих очи. До мен лежеше по – малката ми сестра Емине. Сгуши ...