... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обичам само в тези редове и в онези СМС-и, а когато застана пред теб, никога няма да съм готова... да ме обичаш... и сякаш ставам като онези малки, подобни на автори въшчици, които изпиват пространството около мен... е, да, ама не ми е вкусно... както и не ми е вкусно да хапя устните ми, а те да продължават да нямат вкус на теб... и сякаш винаги така ще увъртам и никога няма да ти кажа просто „Обичам те", „Желая те", „Искам да те целуна"... и сякаш наистина леглото, в което лежа, става все по-студено, както се пее в онази песен... и сякаш толкова съм се объркала, че не знам всъщност какво искам да ти кажа: че те обичам; че те обичам, но не трябва; че те обичам, но трябва, ала продължавам, не се предавам и зад обичта си заставам... и сякаш бъркам и жанровете или може би просто ти си навсякъде - в прозата ми, в поезията ми... в сърцето ми... и сякаш за мен си цялата литература... и сякаш все ще те откривам в стиховете, повестите и романите... и сякаш никога няма да ги допрочитам заради страха, че накрая героите остават разделени... или от страх, че ще се окажат заедно... и сякаш страниците на нашата творба са написани с невидимо мастило или може би аз не мога да чета... между редовете... за да знам обичаш ли ме, или само си внушавам... и сякаш никога няма да разбера отговора... и сякаш всяка дума от теб е безценен дар... огънче, с което да стопля посивялата си душа, когато човекът до мен не си ти... и сякаш вече чувам думите ви, че това е нелепо и че съм малка... и сякаш не знам, че няма да прочетете това до края... и сякаш ми пука... и сякаш обичам... и сякаш искам... и сякаш живея... или просто съществувам... и сякаш ще заживея истински тогава, когато застанеш до мен... и сякаш това ще стане... и сякаш не плача... и сякаш някога ще си простя... че от всички обичам точно теб... и сякаш ти ще разбереш... и сякаш ти пука... за мен... и сякаш не знам... че сякаш аз и ти просто не заслужаваме да сме заедно... че сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че въпреки че сме си простили, не можем да се докоснем...