Aug 13, 2008, 10:38 AM

"... И сякаш..." - откровение в многоточие

  Prose » Others
2.5K 0 6
2 min reading

 

... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обичам само в тези редове и в онези СМС-и, а когато застана пред теб, никога няма да съм готова... да ме обичаш... и сякаш ставам като онези малки, подобни на автори въшчици, които изпиват пространството около мен... е, да, ама не ми е вкусно... както и не ми е вкусно да хапя устните ми, а те да продължават да нямат вкус на теб... и сякаш винаги така ще увъртам и никога няма да ти кажа просто „Обичам те", „Желая те", „Искам да те целуна"... и сякаш наистина леглото, в което лежа, става все по-студено, както се пее в онази песен... и сякаш толкова съм се объркала, че не знам всъщност какво искам да ти кажа: че те обичам; че те обичам, но не трябва; че те обичам, но трябва, ала продължавам, не се предавам и зад обичта си заставам... и сякаш бъркам и жанровете или може би просто ти си навсякъде - в прозата ми, в поезията ми... в сърцето ми... и сякаш за мен си цялата литература... и сякаш все ще те откривам в стиховете, повестите и романите... и сякаш никога няма да ги допрочитам заради страха, че накрая героите остават разделени... или от страх, че ще се окажат заедно... и сякаш страниците на нашата творба са написани с невидимо мастило или може би аз не мога да чета... между редовете... за да знам обичаш ли ме, или само си внушавам... и сякаш никога няма да разбера отговора... и сякаш всяка дума от теб е безценен дар... огънче, с което да стопля посивялата си душа, когато човекът до мен не си ти... и сякаш вече чувам думите ви, че това е нелепо и че съм малка... и сякаш не знам, че няма да прочетете това до края... и сякаш ми пука... и сякаш обичам... и сякаш искам... и сякаш живея... или просто съществувам... и сякаш ще заживея истински тогава, когато застанеш до мен... и сякаш това ще стане... и сякаш не плача... и сякаш някога ще си простя... че от всички обичам точно теб... и сякаш ти ще разбереш... и сякаш ти пука... за мен... и сякаш не знам... че сякаш аз и ти просто не заслужаваме да сме заедно... че сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че въпреки че сме си простили, не можем да се докоснем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...