"... И сякаш..." - откровение в многоточие
... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обичам само в тези редове и в онези СМС-и, а когато застана пред теб, никога няма да съм готова... да ме обичаш... и сякаш ставам като онези малки, подобни на автори въшчици, които изпиват пространството около мен... е, да, ама не ми е вкусно... както и не ми е вкусно да хапя устните ми, а те да продължават да нямат вкус на теб... и сякаш винаги така ще увъртам и никога няма да ти кажа просто „Обичам те", „Желая те", „Искам да те целуна"... и сякаш наистина леглото, в което лежа, става все по-студено, както се пее в онази песен... и сякаш толкова съм се объркала, че не знам всъщност какво искам да ти кажа: че те обичам; че те обичам, но не трябва; че те обичам, но трябва, ала продължавам, не се предавам и зад обичта си заставам... и сякаш бъркам и жанровете или може би просто ти си навсякъде - в прозата ми, в поезията ми... в сърцето ми... и сякаш за мен си цялата литература... и сякаш все ще те откривам в стиховете, повестите и романите... и сякаш никога няма да ги допрочитам заради страха, че накрая героите остават разделени... или от страх, че ще се окажат заедно... и сякаш страниците на нашата творба са написани с невидимо мастило или може би аз не мога да чета... между редовете... за да знам обичаш ли ме, или само си внушавам... и сякаш никога няма да разбера отговора... и сякаш всяка дума от теб е безценен дар... огънче, с което да стопля посивялата си душа, когато човекът до мен не си ти... и сякаш вече чувам думите ви, че това е нелепо и че съм малка... и сякаш не знам, че няма да прочетете това до края... и сякаш ми пука... и сякаш обичам... и сякаш искам... и сякаш живея... или просто съществувам... и сякаш ще заживея истински тогава, когато застанеш до мен... и сякаш това ще стане... и сякаш не плача... и сякаш някога ще си простя... че от всички обичам точно теб... и сякаш ти ще разбереш... и сякаш ти пука... за мен... и сякаш не знам... че сякаш аз и ти просто не заслужаваме да сме заедно... че сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че въпреки че сме си простили, не можем да се докоснем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Всички права запазени
