И сълзите не помагат!

Докога животът ще бъде жесток,

докога ще оставя децата сираци?

Докога по пътищата ще се трупат

паднали камънаци и безброй рухнатини...

Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла (отслабнала). От неделя нейният 15-годишен син остана сирак. Изгубил двамата си родители, се наложи да живее до баба си, която вече месец я мъчи счупен крак и прокобата да гледа безпомощно как губи единствената си дъщеря, и дядо си, който болен и тъжен трябва да поеме цялата къщна работа. Този малък сирак, който е с операция на сърцето и няма други близки, трябва просто да се научи да се справя с живота си и с учението, което никак не му върви, защото за втора година е в осми клас. Не е ли трагично случилото се?

Пожелавам на всички Ви

никога да не ви спохожда тази съдба...

Защото даже и на врага

това е много тежка орисия...