Apr 7, 2011, 8:46 PM

И сълзите не помагат!

934 0 1

Докога животът ще бъде жесток,

докога ще оставя децата сираци?

Докога по пътищата ще се трупат

паднали камънаци и безброй рухнатини...

 

Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла (отслабнала). От неделя нейният 15-годишен син остана сирак. Изгубил двамата си родители, се наложи да живее до баба си, която вече месец я мъчи счупен крак и прокобата да гледа безпомощно как губи единствената си дъщеря, и дядо си, който болен и тъжен трябва да поеме цялата къщна работа. Този малък сирак, който е с операция на сърцето и няма други близки, трябва просто да се научи да се справя с живота си и с учението, което никак не му върви, защото за втора година е в осми клас. Не е ли трагично случилото се?

 

Пожелавам на всички Ви

никога да не ви спохожда тази съдба...

Защото даже и на врага

това е много тежка орисия...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...