1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на неговия собствен издишан и вторично преработен от апарата на гърба му.
Тези мисли занимаваха Стив Полароид, който заради фамилията си бе наричан от всички Фото, докато дебнеше в окопа си на пост 11 – място, което е много далеч от базата, в самият край кратера Валхала, челно срещу позициите на приматите.
Тези мисли и непрекъснатото изгребване на довявания от вятъра по повърхността на Калисто кристален прах - това бяха нещата, които единствено можеха да го разсейват при дългото му дежурство.
Проклетият му прах! Не минаваха и пет минути без да се завихри и отново да се посипе върху му. И ако не искаше да бъде зарит Стив трябваше да маха като луд с ръце почти през цялото си дежурство.
Погледна завистл ...