29 янв. 2010 г., 10:44
11 мин за четене
Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – както отбеляза, след като погледна и към него.
Казваше се Антоан Вер, не вярваше в живота и участваше в Играта – това бе всичко, с което би се представил на някой непознат. Не мислеше, че е нужно повече. Не и за него.
Къщата се намираше в самия край на улицата, след нея започваше нищото на голото поле. Няколкото оголели дървета стърчаха с изкривените си клони като посрещачи отстрани на пешеходната алея, но той ги подмина без да ги погледне. Стъблата им стенеха тихо, може би от студа, а може би и от умората на годините. Къщата беше голяма, но самотна и тъмна. Входът беше покрит с навес, прозорците ослепели, с изключение на един единствен на втория етаж, който пропускаше изпод завесите си мал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация